На 20 януари църквата почита паметта на двама светци – Евтимий Велики и св. Евтимий Търновски.

Преподобни Евтимий Велики е роден в град Милетин и живял през V век.

Св. Евтимий Търновски е роден в Търново. Последният търновски патриарх започва своя дълъг път като монах в Килифаревския манастир.

Основава известната и реномирана Търновска книжовна школа.

Житие на св. Евтимий, патриарх Търновски:

„Съществуването и преуспяването на моя народ и на вярата на моите предци е и моята лична съдба“ (Св. Евтимий Търновски).

Свети Евтимий е роден около 1327 г. в Търново – столица на тогавашна България. Израснал в благовъзпитана семейна среда, надарен щедро от Бога с богати заложби, още твърде млад Евтимий се издигнал високо със своите знания, мъдрост и чист духовен живот.

Добил за времето си добро светско образование, но духовните му търсения го отвели до Килифарския манастир, където около 1350 г. станал монах под духовното ръководство на преподобния Теодосий Търновски. По-късно, в продължение на седем години пребивавал в Цариград.

Завръщайки се в родината, св. Евтимий се усамотил в пещера недалеч от Търново и построил там църквата „Св. Троица“. Скоро при него се заселили ревностни ученици и се образувал цял манастир, превърнал се след време в огнище на просвета и чист духовен живот. Тук св. Евтимий написал жития и похвални слова, поправил богослужебните книги съобразно с гръцките първоизточници, превел други текстове.

Създал с времето школа за подготовка на богослови, литургисти, преписвачи на богослужебните и свещените книги, познавачи на гръцки, църковнославянски и на родния говорим език. Житиеписецът Григорий Цамблак сравнява делото на св. Евтимий със стореното от законодателя Мойсей и от египетския цар книголюбец Птолемей.

Славата на св. Евтимий като голям молитвеник, строг аскет, просветен и вдъхновен проповедник го довела до патриаршеския престол през 1375 година. Той станал патриарх по всенародно желание в една от най-бурните и страшни епохи в историята ни. Проявил се като истински пастир. Служил на Бога и народа без отдих и почивка.

Когато Търново пада под турското робство, древна легенда разказва, че турчин замахнал с ятаган, за да убие Свети Евтимий. Щял да нанесе удар върху светия мъж и се случило чудо – ръката на насилника се вцепенила и увиснала във въздуха.

Турците прозрели Божия намеса и се отказали да убиват Свети Евтимий. Затова го заточили в Бачковския манастир.

Предполага се, че е издъхнал през 1401 – 1402 година.

Имен ден празнуват: Евтим, Евтимий, Евтима, Ефтим, Ефтимий