Срещат се двама приятели след години. Единият унил, опърпан… Другият го пита:

– Какво става? Не приличаш на щастливо женен!

– Мани, остави се! Жената ми прибира всичките пари. Нищо не ми оставя…

– Сега ще те науча! Аз на моята съм ѝ казал, че в казармата съм си загубил калашника и досега го изплащам. Оставя ми парите и аз си харча за каквото си искам.

Връща се нашият вкъщи и казва на жена си:

– Жена, аз в казармата бях танкист. При едни маневри цопнах в едно блато с танка и така и не го извадиха. Днес ми се обадиха от военното, че ще трябва да го изплащам.

И като се почнало едно изплащане – месец, два, три, пет… На жената ѝ писнало.

– Води ме при генерала, аз да говоря с него!

– Мани, недей! Това са мъжки работи…

– Не! Отиваме!

Отиват там и тя почва:

– Господин генерал, ние сме тук по въпроса за танка…

Генерала учуденооо…се плясва по-челото:

– Това са мъжки работи, госпожо. Изчакайте отвън, ние с мъжа ви ще ги обсъдим.

Влизат в кабинета и генералът го започва:

– Ти луд ли си, бе?! Танк ?! Аз изплащам картечница, а ти… цял танк!

Излиза нашият и казва:

– Жена, аз казах ли ти да не идваш! Прегледахме книжата и се оказа, че в танка имало и картечница…