Имало някога един магазин. Той се намирал на края на Вселената. Преди много години един ураган бил отвял табелата му, но всеки човек знаел, че в там се продавало не какво да е, а желания.
Магазинът бил огромен. В него можело да се купи почти всичко – здраве, скъпи яхти, апартаменти, брак, длъжността на вицепрезидент на голяма корпорация, любимото работно място, красиво тяло, последни модели автомобили, власт, успех и всичко, което можел да си пожелае човек. Всичко било опаковано в златни опаковки с прилежно сложен етикет със съдържанието и цената. Не продавали само живот и смърт – с тях се занимавали в централния офис, който се намирал на другия край на Галактиката.
Всеки, който прекрачвал прага на магазина, разбирал цената на своето желание. А цените били толкова разнообразни. Например, за да се сдобие човек с мечтаната работа, трябвало да заплати с отказа от стабилност и предвидимост. Човек трябвало да бъде готов да планира и структурира живота си, като се уповава на вяра в собствените си сили и да работи там, където желае, а не там, където е необходимо. С други думи казано, да има смелостта да рискува и да се гмурне в дълбоките води. Властта струвала много повече. За нея човек трябвало да се откаже от някои от своите убеждения, за да бъде в състояние да намери рационално обяснение в трудни ситуации, да се научи да отказва на другите, да знае собствената си цена (а тя задължително трябвало да бъде достатъчно висока, за да получи това желание), да си позволява да заявява себе си независимо от одобрението или неодобрението на другите.
Някои от цените изглеждали много странни. Например бракът бил много евтин, но за щастлив живот, цената била много висока. Човек трябвало да заплати с персонална отговорност за собственото щастие и със способността да се радва на живота. Също така, трябвало да познава прекрасно своите собствени желания и да се откаже от това постоянно да угажда на всички останали, да е способен да оценява това, което има, и да си позволи да бъде щастлив, като оценява своите ценности и способности. Цената понякога била много по-висока от очакваната, защото човек трябвало да заплати със своята роля на „жертва“, както и да се раздели с някои свои приятели и познати.
Не всеки, който е дошъл в магазина обаче е готов да си тръгне под ръка със своето желание. Понякога виждайки цената, човек обръщал гръб на своя блян, тръгвал си. Други дълго време стоели пред своето желание и обмисляли откъде биха могли да намерят „средствата“ за осъществяването на мечтата си. Трети негодували срещу цените и искали намаление. Но имало и такива, които отивали в магазина и давали всичките си спестявания в името на своето желание. Те давали всичко и си тръгвали от магазина, държейки здраво своята нова придобивка, докато останалите купувачи завистливо ги гледали и си шушукали злобно по техен адрес.
Много пъти са предлагали на собственика на магазина да намали цените, за да увеличи броя на своите клиенти, но той всеки път отказвал, защото така щяло да се понижи и качеството на желанията. Веднъж го попитали дали не се страхува от фалит, а той отговорил, че винаги ще има хора, които са достатъчно смели, за да поемат рискове и да променят живота си, хора, които биха се отказали от познатия и предвидим живот, които вярват достатъчно в собствените си сили и възможности и са готови да заплатят необходимата цена, за да постигнат своите желания. На вратата на магазина от сто години насам стои една табела, която гласи : „Ако желанието Ви все още не е изпълнено, значи още не е заплатена пълната му цена.“
Мечтите са безплатни, но трябва да си платим пътя до тях.
