Веднъж при един мъдрец дошла млада, красива девойка, цялата в сълзи.

– Какво да правя? – проплакала тя. – Аз винаги се опитвам да бъда любезна и да се държа добре с хората, да не обидя никого, опитвам се да помогна на всички, както мога. И въпреки това вместо благодарност и уважение, хората ми се присмиват и ме обиждат. И дори са открито враждебни към мен. А aз не съм виновна за нищо и затова ми е толкова обидно. Посъветвайте ме какво да правя.

Мъдрецът казал с усмивка:

– Съблечи се гола и се разходи из града по този начин.

– Да не сте полудели! – възмутила се девойката. – Така всички ще ме позорят и Бог знае какво ще направят с мен.

Тогава мъдрецът отворил вратата и сложил на масата огледало.

– Виждаш ли, – казал той – да се появиш в обществото с голо тяло те е страх. Защо тогава ходиш по света с гола душа? Тя е открита като тази врата. И всеки без покана може да влезе в живота ти. И ако видят в твоите добродетели като в огледало отразени своите пороци, те се опитват да те клеветят, унижават и нараняват. Не всеки има смелостта да признае, че някой е по-добър от него. Не желаейки да се промени, порочният човек винаги враждува с праведните.

– А аз какво да правя? – попитало момичето.

– Ела, ще ти покажа моята градина.

Там мъдрецът казал:

– В продължение на много години аз поливам тези красиви цветя и се грижа за тях. Но никога не съм забелязал как цъфтят цветните пъпки, макар след това да се наслаждавам на красотата и аромата на всяка една от тях…

Бъди и ти такава – като цвете: Разкривай сърцето си за хората бавно, неусетно. Виж кой е добър човек и заслужава да бъде приятел – за него отваряй душата си, а не за тези, които късат твоите цветчета и ги стъпкват с крака…

Тези, които видиш, че са груби, нечестни и неблагодарни – бягай от тях и не им помагай. Не позволявай на всеки човек да влиза в живота ти. Стой далече от грубите хора и пази за тях душата си заключена…