Преди доста години бяхме на море, на бунгала в Ахтопол. Бяхме весела компания, мацки, пиене и абсолютно никакъв контрол. Една вечер, след як запой с домашна ракия, незнайно защо ни се прияде мед. На отсрещната страна на пътя имаше пчелин.

Сформирахме една здрава група и потеглихме. От петимата в групата, никой си нямаше и на идея, къде всъщност се крие меда, но връщане назад нямаше, защото другите щяха да ни скъсат от бъзици.

– Вижте, пичове! – каза един от компанията. – Хайде да вдигнем кошера и да го закараме в бунгалото и там на светло ще решим какво да правим.

Нощта беше изключително тъмна, но кошерите бяха боядисани в жълто и ние бързо се ориентирахме.

– Нека да вземем ето този! – каза някой.

– Защо точно него? – попитах аз.

– Как защо, защото е най-голям! Като ще крадем, поне да е най-големият…

Всички се съгласихме с него и го грабнахме. В този момент върху нас се нахвърли дребно, но охранено куче. Не стига, че лаеше, ами налиташе към краката ни.

Разстоянието до бунгалото го взехме вървейки само на заден ход, като четирима носехме кошера, а петият се занимаваше с песа. Щом кучето ухапеше някого три пъти, той се прехвърляше при носачите. Пропадахме в някакви канали, спъвахме се в корени на дървета, но най-накрая изподрани и нахапани, успяхме да стигнем до бунгалото.

В момента в който влязохме, всички наддадоха радостен вик и млъкнаха, а някой каза.
– Какво сте направили бе, копелета? Донесли сте къщичката на кучето…