Един учител преподавал на студентите си и разказвал история за круизен кораб.

– Корабът корабокрушира. Една женена двойка успя да стигне до спасителната лодка, но за дълбоко съжаление имаше само едно място.

Самият съпруг се качил на лодката, оставяйки жена си да умре в средата на океана. И преди да потъне под водата, съпругата му извикала към него последната фраза в живота си “ – така литературният учител започна първия си урок тази година.

– Какво мислите, че е извикала?

Повечето от учениците развълнувано отговорили: „Мразя те! Аз бях сляп!“ и неща от този род. Учителят забеляза едно момче, което мълчеше и го накара да отговори: „Учителю, аз вярвам, че би извикала – “погрижи се за детето ни! „

Учителят се изненада. “Чували ли сте тази история преди?” Момчето поклати глава: „Не, но това е, което майка ми казала на баща ми, преди да умре“. Учителят разказва: „Отговорът е истината“.

Круизният кораб потънал. Човекът се прибрал вкъщи и отгледал дъщеря си сам. Много години по-късно след смъртта на мъжа, дъщеря им намира дневник, докато раздава вещите им.

Оказва се, че когато родителите са отишли ​​на круизния кораб, майката вече е била диагностицирана с терминална болест. В критичния момент бащата се втурнал към единствения шанс за оцеляване.

Той написал в дневника си: „Как исках да потъна до дъното на океана с теб, но заради нашата дъщеря, мога само да те оставя да лежиш завинаги под морската вода“.

Историята приключила, класът е мълчалив.

Учителят знаеше, че студентите са разбрали морала на историята, този за доброто и злото в света.

По очите на децата беше ясно, че те са дълбоко развълнувани от тази история и днес осъзнаха, че първото впечатление може да бъде измамно.

Ето защо никога не трябва да съдим хората и техните действия повърхностно и да съдим другите, без да ги разбираме.

Източник: zajenata.bg