Редовно чета навсякъде упреците на мъже към нас, жените – използвали сме ги, изневерявали сме им, били сме такива или онакива.

А защо не погледнат себе си какви са и колко струват? Жалки нищожества! Затова и ви пиша.

С моя Сашо живяхме щастливо 27 години. Създадохме дом и деца, вече имаме и внуци. Винаги сме се разбирали и уважавали.

Като стана на 53 обаче, буквално превъртя – започна да закъснява след работа, да се кипри и гласи пред огледалото, а в събота и неделя не му виждах очите, докато се разбра, че си е загубил ума по млада любовница.

Бях готова да му простя, ако се разкае и се кротне, но не – обвини ме, че за разлика от него вече съм била остаряла и не съм го разбирала.

Имал чувства към онази жена, нуждаел се от младостта и любовта й. А тя от какво се нуждае?

От отпуснатото му тяло и спаружената му кожа ли? Само парите му иска, а като свършат, ще го изрита на улицата.

Синовете ни също се опитаха да го вразумят, в очите му казаха, че ги излага и се срамуват от него.
И тях не чу. Накрая го заплаших с развод, а той взе, че се съгласи.
На стари години се разделихме, сега живее с младата си любовница и храни нейното дете, вместо да се радва на внуците си.

За разлика от повечето изоставени жени не обвинявам нея – тя си е оплела добре кошницата, за да оцелее.

А бившият ми мъж явно го е хванала критическата и не знае какво върши.

Нима си въобразява, че на своите години ще създаде отново нормално семейство, или пък че тепърва може да има дете? Нека си живее в заблуда!

Не пиша, защото си търся някого. Мъж не искам повече да видя до себе си!

Нито ми трябва състрадание и съчувствие.

Нямам намерение и да чета критики и съвети, ако някой смята да ми пише.

Минах през отчаянието, признавам, усетих и злоба към този, който на тази възраст съсипа живота ми.

Преболедувах всичко, но вече се успокоих. Имам си деца и внуци, какво повече ми трябва.

А бившият ми скоро ще разбере, че младата му любовница нито се интересува дали си е пил хапчето за кръвното, нито ще му пере чорапите или ще му претопля супата, преди да се е върнал от работа.

И ако си въобразява, че ще го прибера отново у дома, няма как да стане. Нито аз, нито децата ще му простим.

Една разочарована жена