Мозъкът непрекъснато получава информация от кожата, мускулите и ставите за взаимното разположение на различните части на тялото. Това позволява дори при затворени очи да можем да преценим движението в ставите и положението на частите на тялото една спрямо друга. Но мозъкът не може да определи до такава степен движението на цялото тяло в пространството. Тази допълнителна информация се осигурява от вестибуларния апарат (орган на равновесието).
Вестибуларният апарат е разположен близо до органа на слуха във вътрешното ухо. Органът на равновесието представлява сложна система от взаимно свързани кухини и канали, така нареченият костен лабиринт. Каналите са три на брой, имат полуокръжна форма и са разположени в три взаимноперпендикулярни равнини. В тях се намират специфични рецептори. Вътрешността на този лабиринт е изпълнена с течност, наречена ендолимфа. При наклоняване или движение на тялото, с помощта на едновременното движение на ендолимфата в каналите, се дразнят съответните рецепторни клетки на равновесието. Под тяхната основа се намират влакната на равновесния нерв, който изпраща информацията до съответните зони на мозъка.
Вестибуларната система предава информация както за положението на тялото (гравитационни сили), така и за неговото движение (линейно и ъглово ускорение).
Неразположението, което възниква по време на пътуване, се нарича кинетоза. Това състояние често се смята за болест, но може да се представи като остра защитно-приспособителна реакция на организма към резките изменения на позицията на тялото спрямо околната среда, свързани предимно с придвижването и ускорението. При някои хора симптомите се проявяват след известно време на пътуване, при други– още в момента, в който усетят миризмата на превозното средство, у трети– само при определени ситуации– множество завои по пътя, голямо вълнение в морето, силна турбуленция в небето, рязко ускорение и спиране. Симптомите на кинетоза най-често включват прималяване, виене на свят, гадене, повръщане, главоболие, изпотяване.
Когато човек попадне в необичайни условия, мозъкът не винаги „знае“, не винаги има „програма“ как да реагира в подобни случаи. Вестибуларният апарат подава сигнали за изменение на положението, очите също може да регистрират промяна на обстановката, но рецепторите на мускулите, ставите и сухожилията отчитат, че са в покой, защото тялото не се движи.
Най-характерни примери за това са корабите и автомобилите, които се люшкат по вълните или накланят по завоите, с което се дразнят рецепторите на вестибуларния апарат, но тялото, опуснато върху седалката, регистрира състояние на покой. Очите също могат да засичат изменения в обстановката, ако гледат през прозорците на колата, но може и да не го правят, ако човек е затворен в каюта. Мозъкът не знае как да реагира на подобно несъответствие в постъпващата при него информация и се опитва да създава неприятни усещания, за да накара човека по някакъв начин да се махне, да излезе от нетипичната „объркваща“ ситуация. Донякъде това обяснява и факта, че след като човек напусне транспортното средство, симптомите много скоро изчезват.
Източник: puls.bg
