Любовта ни връхлита изведнъж и всичко друго спира да съществува.
Сякаш на света сте само вие двамата и туптящите ви сърца. И колкото и да е силна обичта ви, понякога съдбата има други планове. Такива, белязващи те за цял живот.
Романът „Сияние на жена“ на руския писател Ромен Гари показва какво се случва, когато се срещнат две изгубени и отчаяни души. Любов, при която „не е достатъчно да сме нещастни поотделно, за да бъдем щастливи заедно“.
Тези цитати от книгата показват едно различно лице на любовта.
„Тогава ти си тук и има сияние на жена. Може би други мъже могат да живеят другаде, не и аз.“
„Нямах и най-малкия шанс да се отърва сам и причината бе съвсем проста: прекалено много бях обичал, за да съм все още способен да живея от само себе си. Това бе абсолютна, органична невъзможност и всичко, което ме правеше мъж, бе у една жена.“
„Някои мигове имат памет.“
„Нищо не разбирам от любов.
– То е защото самата любов разбира всичко, има отговор на всичко, разрешава всичко и просто трябва да я оставиш да действа.“
„Има неподходящи срещи, това е всичко. И на мен се е случвало. На теб също. Как искаш хора да разпознават истинското от фалшивото, когато умират от самота?
Срещаш някого, опитваш се да го направиш интересен, измисляш го изцяло, обличаш го глава до пети в качества, затваряш очи, за да ги видиш по-добре.
Ако е красив и тъп, намираш, че е умен;
ако той те намира за тъпа, се чувства умен;
ако забележи, че гърдите ти са увиснали, те намира за индивидуална;
ако започнеш да усещаш, че е мекотело, си казваш, че трябва да му помогнеш;
ако е невежа, ти пък знаеш за двама;
ако иска да го прави през цялото време, си казваш, че те обича, а ако няма склонност към това, си казваш, че не това е важното;
ако е стиснат, значи е прекарал бедно детство;
ако е темерут, си казваш, че е естествен и продължаваш така, със зъби и нокти да отричаш очевидното, а то ти се вре в очите и ей това се нарича проблеми на двойката, проблемът на двойката, когато вече не можете да се измисляте един-друг и тогава настъпва скръбта, злобата, омразата, отломките, които се опитвате да залепите заради децата или просто защото предпочиташ да си в лайната, само не сама!“
„Не с всички истини може да се живее. Често в тях няма парно и човек може да пукне от студ.“
„Не ви казвам, че човек не може да живее и без любов – може – и това е най-гадното.“
„Много по-трудно е човек да говори за двойките, които остаряват в нежност, а те са най-красивите ни победи.“
„Виждали ли сте по улицата много възрастни неразделни двойки, които се държат един за друг, докато вървят? Това е то да гориш. Колкото по-малко е останало от единия, толкова повече остава от двамата.“
„За да обичаш, не е достатъчно да обожаваш.“
„Винаги има празни, кухи моменти, човек не може да е щастлив непрекъснато.“
„Когато човек е обичал една жена с отворени очи, с всичките си утрини, с всички поля, гори, извори и птици, разбира, че все още не я е обичал достатъчно и че светът е само началото на всичко, което остава да направите.“
„И моля да отбележите, че знам и това: не е достатъчно да сме нещастни поотделно, за да бъдем щастливи заедно. Две безнадеждности, които се срещат, това може и да е равно на една надежда, но то доказва единствено, че надеждата е способна на всичко… не съм дошъл тук, за да прося… “
„Смисълът на живота има вкус на устни.“
