Вероятно на всеки морски човек понякога му се е налагало да отговаря на безумни въпроси, свързани с факта, че е бил привилегирован да се роди в град край морето.
Сякаш неговият не морски събеседник наистина вярва, че родените на Черноморието хора сме някакви полубожества с вечен летен тен, способни да преплуват за норматив разстоянието от Варна до Бургас и обратно, и да управляват собствен кораб, досущ като Карибския пират Джак Спароу.
Съжаляваме, че ще трябва да разбием напуК и плаж тези митове и легенди, но нека веднъж завинаги да отговорим на следните абсурдни въпроси.
Защо нямаш тен?
Защото сме родени в България, а не в Африка, ехоооо? Ние не сме целогодишни негърчета, не сме на кон (ако се сещате онази безумна реклама на Олд Спайс) и не посещаваме плажа всеки божи ден от летния сезон, защото (представете си!!!) работим и имаме задължения и отговорности. Фактът, че живеем до морето, не ни задължава да се пържим като цаца на плажа по цял ден. Затова простете на морските, които целогодишно са бели като пуканки, и не ги безпокойте с такива въпроси.
Как така не можеш да плуваш?
Ами както ти не можеш да караш ски, например, а живееш на няколко километра от Боровец, Пампорово или Банско. Раждаме се на морето, не ВЪВ морето, тоест не сме риби на сухо, които, доближавайки водата, магически придобиват способността да порят неудържимо вълните с крака като плавници или да се гмуркат в дълбините като същински подводници. За да се научиш да плуваш също се изисква воля, усилия и физическа подготовка, както за да караш ски. За съжаление, не на всеки му се отдава. Да не можем да плуваме не е престъпление.
И какво правите на морето през зимата, като е студено? Сигурно е много скучно.
О, да! След края на натоварения летен сезон, настава същински Апокалипсис. Човечеството буквално изчезва от лицето на курорта. Туристите и сезонните работници от (Не)провинцията си тръгват, плажът опустява, затварят заведения и дискотеки, изобщо настава едно страшно мъртвило, почти като във филма „Аз съм легенда” с небезизвестния Уил Смит (който също не е на кон).
Може би малко драматизирахме с иронията, но това е поради чувствителността на темата. Да, по-малките курортни градчета действително опустяват, но това не важи за големите градове. Ние също имаме целогодишни барове, дискотеки, заведения и прекрасна Морска градина, в която хората спортуват независимо от сезона. Дори през зимата може да видите смелчаци, плуващи в морето или жадни за адреналин сърфисти, които са на гребена на вълната, въпреки студа и именно заради силния вятър.
Така че – не, никак не е скучно, благодарим за въпроса!
Не ядеш риба?
Това, че сме морска популация не означава, трябва да консумираме всичко, което е хвърлило хайвера си в Черно море. Съвсем склонни сме да оцеляваме и като се прехранваме с обикновени храни, които консумират и гражданите, живеещи далече от морския бряг.
Как така имаш морска болест? Нали живееш на морето?
За съжаление фактът, че сме родени на морето, не ни прави имунизирани от чисто човешките неща, като това да ни прилошее на лодка или кораб. Ние сме обикновени човешки същества – да, страдаме и от морска болест, както и от глупави въпроси.
При вас вали ли сняг?
Е, моля ви се, ние сме Черноморската Африка, какъв сняг? Виждаме сняг само , когато ходим на планина. Впрочем, за онова пухкавото нещо, което пада от небето зимата става въпрос, нали?
И преди отново да сме прекалили с иронията да отговорим на въпроса.
Имаме сняг, разбира се, макар в последно време зимата да ни докарва основно студ и вятър, и все по-малко пухкав сняг. Но децата на 90-те помнят своята Морска градина като зимна приказка, а всеки снежен ден като сбъднал се празник.
Всички ли в Бургас се обличат с „Адидас”?
Не, просто всеки, който има Адидас, идва в Бургас, облечен с него, за да се впише в обстановката. И после остава разочарован, като не види очакваната Адидас-зомби атака по улиците на града.
Защо блъскаш така солницата в масата?
Три отговора имаме на този въпрос: влага, влага и пак влага. Носим морето навсякъде в сърцето си, както и навиците си, свързани с живота край него. Затова, дори когато сме далеч от него, продължаваме да блъскаме солницата в масата, преди да овкусим салатата, страдайки от заблуждението,че солта се е превърнала в бетон.
Как така всичко далече от морето е провинция?
Учени са доказали, че хората, живеещи до голям водоизточник, са по-щастливи от останалите, които нямат този късмет.
Ето защо всеки град, който е далече от морето, за нас – морските хора, е провинция. Пък и кои сме ние, че да оспорваме мъдростта на великия Хемингуей?
