Кога фитнесът измести любовта?

Че съм упорита, упорита съм. Не е по-ясно дали не съм по-мързелива. Тези ми две черти стават първи приятелки, когато стане въпрос за фитнес.

Мобилизират се, застават двете една до друга, като стена и се редуват, без да се сърдят, коя е повече, но са непоколебими – никакъв фитнес!

Понеже сме шарена компания понякога разпускаме с така важната тема, като например: „Трябва ли жената да е слаба или не?“ Мнозинството мъже бяха категорични, че трябва да се хванат за нещо. Слабичката ни 40-килограмова приятелка въздъхна тъжно, а ние я успокоихме, че ще си намери някой, за когото да се хваща… Изводът: Все някой някъде за нещо трябва да се хване…

Прави ми впечатление, обаче, че напоследък все повече мъже се потят не където трябва. А и жени. И едни селфита пълнят мрежата, то мускули, то извивки, морска болест може да получиш. Пичове под, над и на средна възраст, сингъл, търсещи нещо повече или по-малко прекарват вечерите си във фитнеса. Мацките също. После си стоят сами вкъщи. Така и се събуждат, а преди това просто са спали. Значи фитнесът не работи. Какъв ми е кярът десетки да се кефят на перфектното ми тяло в мрежата, като в леглото няма никой… Че вече 30-годишните имат, изпреварили времето си шкембенца, е друга тема. Всъщност не е, защото и те ходят на фитнес…

Като жена, която до скоро е имала щастието да поглъща огромни количества нездравословна храна, и по-голямата част от нея да се изгаря в мечти (така си мисля, защото със сигурност не е в умствена дейност) животът никога не ми е прилагал принудителната мярка „фитнес“ или диета (или, недай си Боже, и двете). Беше ми спестена необходимостта да губя ценното си време в затворено помещение с непознати и да хабя още по-ценна енергия от допир със студени уреди в скучни и предвидими движения.

Освен, че съм упорита и мързелива, съм и суетна. Вярно, че ме кефи да си купувам по-голям размер сутиени, но когато долната част от невероятния черен комплект с изсусителни червени ленти отказа да продължи нагоре (задъхна се от изкачването) пред мен изплува така мразената дума – диета, а след нея грозно се изкиска „фитнес“-а. Така е, като няма любов, рано или късно (но по-добре рано) стигаш до диета. Но до фитнес – никога! Не и аз!

Хванах се с диетата, ама не като последния път от пролетта, която започна и свърши с възклицателната, заявявайки: „От утре съм на диета!“ На сутринта бях озверяла, мозъкът беше обявил извънредно положение и бе подал съответните сигнали където трябва, че предстои глад и стомахът ми ревеше като на умряло. Влязох в офиса с баничка и боза и казах на смаяната ми колежка: “Никаква диета, аз съм просто прекрасна.“ Може да съм била прекрасна, но все още не съм сляпа…

4-годишният ми, почти девствен, тренажор беше преместен пред спалнята. Ей така да се събуждам и да го виждам веднага, да се чудя сънувам ли още оня кошмар или не. Но нали съм добра душа… Намерих 12 причини да не му отнемам статуса на закачалка, а и „той така и не успя да ме вдъхнови толкова години..“

Трябваха ми нови методи.

Взех си едно по-мъничко нещо, много сладко. Обещава да извае бедрата ми и да изтрие целия срам от любимото ми сладко и тестено от мястото, където трябва да е талията ми.

Имах напълно сериозните намерения да му обърна подобаващо внимание, но точно тогава температурата в града беше 40 градуса. А това би било толкова нездравословно (ако ви трябва причина да не направите нещо – обадете ми се). Странното беше, че градусите по никакъв начин не повлияха на апетита ми.

И пак се върнах на варианта – доброволно изтезание, с недостатъчни за щастлив живот, калории. Събрах на едно място нетолерантните към организма ми извара, магданоз, маслини, домат и краставици и печално се залъгвах, че се храня. Така един час. Понеже съм дълбоко емоционален човек това падение ме срина психически и веднага ми се отрази физически. Пребледнях, притихнах. Мила колежка не издържа на гледката и ми донесе вафла. Предметите придобиха очертания, животът възвърна истинския си дъх – на шоколад! Неприятното приключение има своя положителен ефект – откритието, че вафла със салата е страхотна комбинация, а хората все още са състрадателни.

Хумаността обаче не води автоматично до отхвърляне на наднорменото тегло. Напълно доброволно стигнах до извода, че ТРЯБВА да разгъна малкия сладък уред (самото действие не се ли води за упражнение, все пак е някакво натоварване)… Но пък София е толкова красива със своите улички, по някои си е направо истински офроуд, може би просто тази вечер ще се прибера пеша.

Всъщност перфектността винаги ме е ужасявала. Толкова е скучна. И аз съм толкова противоречива... Изобщо, тоя текст освен, че е срещу фитнеса е ЗА закръглените хора. И за любовта. Или за любовта към, със закръглените хора… Да не се отплесвам. Та, този текст е за готините, интересни, умни, красиви, ценни, забавни, неповторими хора, чиито качества просто търсят своето място и по телата им. За съвършенството граници няма! Освен това те топлят повече през зимата и истински си тежат на мястото, особено мъжете (нали все търсим истински мъже. Слабия ще го отвее вятъра…) А за да е по-красив тоя свят трябва любов (но някак не е удобно да се прави любов във фитнеса, мисля..)

А единствената неоспорима истината е, че всичко трябва да е здравословно (защото здравите правят най-добрата любов). Аз виждам как 5-10 кг повече превръщат в съвършенство бюста ми, но ме е страх от Ким Кардашиян. Освен това грацилността ми не позволява ХХ кг (кантара ми се счупи съвсем случайно и съм в пълно неведение колко тежа) да товарят крехкия ми скелет. Наистина го правя за здравето ми (и малко напук на твърдението, че 40-годишните вече са дебели и отпуснати лелки). Пък и да не ми е неудобно да отсвиря наглеца, който адски настоятелно ме пита колко кг-а съм, а аз да се боря със съвестта си… (Съвестта ми подсказа да го питам той с колко см разполага и разговорът рязко приключи).

Понеже 1-2 пъти споменах думата „любов“ се сетих за най-романтичните родители на мой приятел. Прекрасна двойка, в която всичко преливаше и най-вече любовта, напълно сериозно и без никаква шега.

Междувременно искрено се надявам британските учени вече да са се заели с въпроса, колко от страдащите във фитнес залите са сингъл и какъв е процентът любов в тях. Но сигурно ще е трудно да се установи. Само телесната маса е лесна за измерване. Едно е ясно: този свят има нужда от повече любов и по-малко блъскане на грешните места. Пренасянето на криворазбраното съвършенство по фитнес залите ще ни затрие. Сериозно! Аз обещавам да покажа тяло на богиня в потвърждение. Само любов да има!

Още статии в тази категория

Ако статията Ви е харесала или смятате, че е полезна - моля споделете я с приятелите си.

Споделянето е много лесно и става само за секунда. Използвайте бутоните на социалните мрежи по-долу. Благодарим Ви!!!
x
Share via