Казвам се Ангел Андинов. На 24 години съм, с диагноза церебрална парализа, причинена от лекарска небрежност. 100% инвалид – според лекарите трябваше да прекарам живота си на инвалиден стол.

Първите ми опити за тренировки са били когато съм бил на 4 годинки, защото единственото което съм можел да мърдам са били ръцете ми. На 6 годишна възраст дядо ми ме е научил да се набирам на простор и от тогава насетне не съм спирал да тренирам вече 18 години.

Имам 11 операции на краката, но това не ме спира да преследвам мечтите си. Тренирах 8 години бокс. Записах се да тренирам бокс, защото не исках да бъда беззащитен. Останалите деца често ми се подиграваха и избягваха само защото бях различен, така в бокса открих лек и най-добър приятел.

Тренирах усърдно всеки ден, докато в един даден момент никой не можеше да разбере за проблема ми. Бях момче на 15 години и се биех с мъже по 120 килограма.

Исках естествено да се състезавам професионално,но с времето разбрах, че в България това не си заслужава.

Тогава започнах да тренирам по усилено във фитнес залата, защото знаех че там съм добър и няма кой да ми каже не си конкурентен.

Целта ми не е да се превърна в културист, по-скоро да покажа на хората, че независимо колко е тежка една ситуация винаги има изход. Трябва да бъдете дръзки, смели и никога да не се предавате. Искам един ден някой да каже: „Аз мога, защото той ми показа, че може!“

Лекарите ми казаха,че никога няма да мога да ходя! Че няма да мога да спортувам и че спорта ми вреди. Аз им доказах колко много грешат. Не искам съжаление, а хората като мен да разберат, че са силни! Дори много по-силни от повечето хора, които се чудят как да избягат от реалността.

via/ Бисер Велиславов