„Голямата лъжа, в която живеят Русенци, е на ход да се допълни с още една измама.
В Русе всичко е „Пунта -Мара. И въздухът и грижата за паметниците на културата, и съдът и прокуратурата, за управлението на общината – да не говорим. Според речника на изразите в българския език „Пунта -Мара“ означава нещо фалшиво, имитация подобие на нещо, но не и каквото трябва да бъде.
Храмът „Всех Светих“ бе съборен през 1975 година, а костите на погребаните в него свещеници натъпкани в чували и заровени някъде. В града се носи легенда, че докато храмът не бъде възстановен, над града ще тегне проклятие и той ще загива с всеки изминал ден. Факт е, че Русе обезлюдява, градът е сред първите места в класациите за болни от нелечими болести. „Хубавият живот“ в „най-добрият град за живеене“, докара Русе до там, че тази учебна година ще започне с над 50 паралелки от първокласници по-малко от миналата година. Според легендата, така ще бъде, докато храмът не бъде възстановен.
На този фон, тези дни, ухилени до ушите, русенските „управници“ се снимаха пред полу-готовата църква. Хвалеха се, че на 10 септември, храмът ще бъде отворен. Типично за техния мироглед, без значение дали църквата ще бъде възстановена или ще бъде построено нещо друго, някакво нейно подобие. Самозабравилите се набедени политици, стигнаха дотам, че преди година един свят човек се обърна към „Бъдеще за Русе“ с молба за помощ.
Той молеше, да направим нещо, защото чул, че кметът Пламен Стоилов искал за по-бързото завършване на църквата да бъдат сложени електронни камбани, а не традиционните със своя божествен звън. Нищо чудно, на 10 септември от подобието на „Всях Светих“ да се разнесе някакъв звук, излъчван от високоговорители, а не камбанен звън. Ако това стане, новата църква на Русе ще заприлича на пищялка с кръст – нещо невиждано и нечувано по света, пак ще изпреварим всички, благодарение на кметската проницателност.
Но да се върнем на църквата. Русенци знаят, че не й е там мястото. Преди години имаше предложение, пантеонът да бъде съборен, но да се запази гробницата под него, а върху образувалия се хълм да бъде възстановена църквата. На същото място – където е била. Общинските съветници не са се съгласили.
Решили да възстановяват храма. Уж го възстановяват, обаче той не е същият. Какво ли не правят някой хора, да се харесат на избирателя. – „Църква на всяка цена, пишем си актив, започваме предизборната кампания, ще си припишем, че ние сме я възстановили“. Нищо, че не е същата, който видял – видял…
От пръв поглед си личи, че двете сгради не са едни и същи. На черно-бялата снимка е оригиналът. Не са еднакви нито сводовете под камбанарията (на оригиналът са доста по-широки), нито страничните фасади (изпълнени със средни тройни прозорци в гръцки стил), а за основния купол – да не говорим.
Няма нищо общи с оригинала. Изпълнен е с 12 прозореца, а оригиналният е с 8. На всичко отгоре, към момента на събарянето помещението под камбанарията е било с врати от всички страни, остъклени от долу до горе, а за височината им можем да съдим по снимката (долу) на която работник е застанал в дупката на счупения прозорец в дена, когато е съборена.
Не е чудно, ако попитат Русенец къде живее, той да отговори – в „Пунта-Мара“ ….“
Автор: „Бъдеще за Русе“
