Защо нагласата е по-важна от интелекта?

[elfsight_social_share_buttons id="1"]

Когато става въпрос за успех, е лесно да си мислим, че хората, благословени с големи умствени способности, неизбежно ще оставят нас, останалите, да им дишаме праха. Ново проучване на Станфордския университет обаче ще промени мнението ви (и вашата нагласа).

През цялата си кариера психоложката Карол Дуек е изучавала нагласата и представянето, а последното й проучване показва, че по вашата нагласа може да се прогнозира по-добре бъдещия ви успех, отколкото по вашето IQ.

Дуек е открила, че нагласите на хората попадат в една от следните две категории: фиксирана нагласа или нагласа, насочена към израстване, пише Forbes.

С фиксирана нагласа вие вярвате, че сте такъв, какъвто сте и не можете да се промените. Това създава проблеми, когато сте изправени пред предизвикателства, защото всяко едно нещо, с което изглежда сякаш не можете да се справите, ви кара да се чувствате безпомощни и съкрушени.

Хората с нагласа, насочена към израстване, вярват, че могат да подобрят уменията си чрез полагането на усилия. Те се представят по-добре от тези с фиксирана нагласа, дори и да имат по-ниско IQ, защото приемат предизвикателствата и гледат на тях като на възможности да научат нещо ново.

Здравият разум предполага, че да имаш способност, като това да си умен, вдъхва увереност. Това е така, но само когато нещата вървят добре. Решаващият фактор в живота е как се справяш с пораженията и предизвикателствата. Хората с нагласа към израстване приемат пораженията с отворени обятия.

Според Дуек успехът в живота се дължи изцяло на това как се справяш с провалите. Тя описва подхода на хората с нагласа към израстване към провала по следния начин: “Провалът е информация — ние го наричаме провал, но той по-скоро е: „Това не се получи, а аз мога да разрешавам проблеми, затова ще пробвам нещо друго.”

Дори и ако сте в групата на хората с фиксирана нагласа, вие можете да се промените и да развиете нагласа, насочена към израстване. Вижте няколко стратегии, които ще ви помогнат да настройте вашата нагласа и ще ви гарантират, че тя е възможно най-насочена към израстване:

Не оставайте безпомощни. Всички имаме моменти, в които се чувстваме безпомощни. Тестът е как реагираме на това чувство. Можем или да се поучим от това и да продължим напред или да му позволим да ни повлече надолу.

Има безброй успели хора, които никога нямаше да успеят, ако се бяха поддали да чувството за безпомощност: Уолт Дисни е уволнен от Kansas City Star, защото “му липсвало въображение и нямал добри идеи,” Опра Уинфри е уволнена като телевизионен водещ в Балтимор заради това, че е “прекалено емоционално въвлечена в нейните истории,” Хенри Форд е имал неуспели автомобилни компании, преди да успее с Ford, а Стивън Спилбърг е отхвърлян неколкократно от Училището по кинематография към Университета на Южна Калифорния.

Представете си какво би се случило, ако някои от тези хора имаше фиксирана нагласа. Те щяха да се спредали на отказа и да са изгубили надежда. Хората с нагласа към израстване не се чувстват безпомощни, защото знаят, че за да успее човек, трябва да е готов да се проваля и след това отново да опитва.

Имайте страст. Вдъхновените хора преследват страстта си непримиримо. Винаги ще има някой, който е по-талантлив по рождение от вас, но това, което не ви достига откъм талант, може да се компенсира със страст. Страстта е нещото, което движи непримиримото желание на тези хора за постижения.

Уорън Бъфет препоръчва да намерите най-голямата си страст, като използвате техниката 5/25. Запишете 25-те неща, които обичате най-много. След това задраскайте последните 20. Останалите 5 са нещата, към които наистина изпитвате страст. Всичко останало просто ви разсейва.

Предприемайте действия. Хората с нагласа към израстване не са способни да преодолеят страховете си, защото са по-смели от останалите. Те просто знаят, че страхът и тревогите парализират емоциите и най-добрият начин да се преодолее това е като се действа.

Тези хора знаят, че няма такова нещо като „идеалния момент“, за да продължаваш напред. Така че защо да се чака такъв момент? Предприемането на действия превръща всичките ви притеснения и опасения за провал в положителна, целанасочена енергия.

 

Правете повече, отколкото е необходимо. Устрмените към успеха хора дават всичко от себе си, дори и в най-лошите си дни. Те винаги правят повече, отколкото е необходимо. Един от учениците на Брус Лий тичал по 3 мили всеки ден с него.

Един ден, точно преди да достигнат третата миля, Брус Лий казал “Да тичаме повече.Ученикът му бил изморен и казал, “Ще умра, ако избягам още две.” Отговорът на Лий? “Тогава го направи.” Ученикът му се ядосал толкова много, че избягал 5-тте мили.

Изморен и ядосан той потърсил обяснение за думите на Брус Лий, който ги обяснил по следния начин: “Откажи се и може вече да си мъртъв. Ако винаги си поставяш ограничения за това какво можеш да правиш, физически или някакви други, това ще се разпростре във всички сфери на живота ти. Ще се разпростре в работата ти, в морала ти, в цялото си същество. Няма ограничения. Има плата, но ти не трябва да оставаш там; трябва да продължаваш напред. Ако това те убие, нека да е така. Един човек трябва постоянно да надхвърля нивото си.”

Ако не ставаш малко по-добър с всеки изминал ден, значи най-вероятно ставаш малко по-лош, а що за живот е това?

Очаквайте резултати. Хората с нагласа, насочена към израстване, знаят, че периодично ще се провалят, но не позволяват това да им пречи да очакват резултати. Очакването на резултати запазва мотивацията. В края на краищата, ако не мислите, че ще успеете, тогава защо да си правите труда?

Бъдете гъвкави. Всеки се сблъсква с неочаквани трудности. Хората с нагласа, насочена към израстване, приемат трудностите като начин за усъвършенстване вместо като нещо, което им пречи.

Не се оплаквайте, когато нещата не се случват така, както искате. Оплакването е очевиден признак за фиксирана нагласа. Човекът с насочена към израстване нагласа търси възможност във всичко, затова няма място за оплаквания.

[elfsight_social_share_buttons id="1"]