Убедена съм, че първия път се омъжих, защото исках да докажа на света, че съм „сериозна“ с връзките.

Ако все още ми пукаше толкова какво мислят хората, знаете ли какво щях да правя в момента? Да се опитвам отчаяно да забременея.

Ненавиждам факта, че обществото си мисли, че има право да обсъжда решенията на жените да имат деца по същия начин, по който мразя да ми казват да се „усмихна“.

За да цитирам поп певицата Робин: „Не ми казвай какво да правя, по дяволите.“ А точно това правят хората, когато изискват от някоя жена да им предостави целия си „бизнес план“ що се отнася до секс, връзки, институции като брака и всички сложнотии покрай раждането на човек.

„Кога ще имаш деца?“, ме попита наскоро позната по служебна линия, все едно се опита да ме преобърне от човек в брак без излишни финтифлюшки до неговата версия след петгодишен срок на годност под формата на ревящо човешко бебе.

Какво трябваше да ѝ кажа, ако исках да ѝ позволя да прекрачи границата: „Честно казано, не съм изпитвала особено силно желание и ми харесва да дарявам любовта си по „немайчински“ начин на децата в живота ми. Ще ми се да бях една от онези жени, които мразят деца, защото щях да съм като някакво „лошо момиче“, обаче аз не ги мразя! Чувствам се така, откакто станах на 20, а сега съм на 40, така че явно това е.“

Какво ѝ казах всъщност: „Няма да имам деца.“ Край на разговора.

„Човек никога не знае“, отговори тя.

„Не“, повторих аз, „всъщност много добре знам.“

Осъзнах, че ако ѝ подам малко, едва ли не щях да ѝ разреша да проведе открита ревизия на всичко в живота – от финанси през фертилност и стабилност на връзката до моите лични възгледи как да постигна щастието.

Не хранете троловете, които обичат да водят неангажиращи разговори за бебета.