Определят го като най-вдъхновяващия лидер на 20-ти век – Нелсън Мандела бе способен да мотивира хиляди хора със силните си речи и се превърна в една от най-великите личности на съвремието.

Роден на 18 юли 1918 година в Мвезо, Южна Африка, учи право в Йоханесбург, отваря първата правна кантора с чернокожи служители в града през 1952 г. и загърбва правото, за да се бори за равноправието на народа си. Оглавява кампанията за неподчинение на расистките закони.

През 1964 г. получава доживотна присъда. Прекарва 18 години в затвора на о.Робън, през 1982 г. е преместен в затвора в Кейптаун, където остава 6 години, след което е хоспитализиран заради туберкулоза.

Въпреки тежката си съдба, никога не предава принципите си. През 1985 г. отхвърля предложението на президента Питер Бота да бъде освободен, но да се откаже от каузата си.

В продължение на дълги години по света се води кампания за неговото освобождаване. На 11 юни 1988 г., докато е в затвора, на стадион „Уембли“, едни от най-известните в света артисти, музиканти и комици организират концерт в чест на 70-ия му рожден ден.

Освободен е през 1990 г., след като в системата на апартейд започва криза. Прекарва общо 27 години в затвора.

През 1994 г. става за президент на ЮАР – първият избран с всеобщо гласуване.

Докато лежи в затвора, Мандела чете стихотворението на Уилям Ърнест Хенли „Непобедим” на другите затворници. Поемата е за това никога да не се отказваш, а любимите стихове на Мандела са „Аз съм господар на своята съдба. Аз съм капитан на своята душа.”

Носител е на повече от 250 награди, включително на Нобелова награда за мир през 1993 и на българския орден „Стара планина“  – 2008. Автор е на книгите „Няма лек път към свободата“, „Готов съм да умра“ и други.

Наричат го „Великанът, който научи света да прощава”.

Добрият ум и доброто сърце винаги са страховита комбинация.

Трудностите пречупват някои хора и изграждат други. Нито една брадва не е достатъчно остра, за да сломи духа на бунтаря, който продължава да опитва. Този, който е въоръжен с надеждата, че накрая винаги ще е победител.

Винаги изглежда невъзможно, докато не стане.

Всеки може да надрасне обстоятелствата и да постигне успех, ако е отдаден и страстен в това, което прави.

Не ме съдете по успеха, съдете ме по това, колко пъти съм падал и после съм ставал отново.

Дори и времето ми да изтичаше, пак щях да правя същото. Така би направил всеки, който има смелостта да се нарече човек.

Научих се, че куражът не е отсъствието на страх, а триумфът над него. Смелият човек не е този, който не се страхува, а който надвива страха.

Харесвам приятелите, които имат независимо мислене, защото те ти помагат да видиш проблемите от всичките им ъгли.

След като изкачиш една голяма планина, винаги откриваш, че има още много планини за изкачване.

Трябва да изпълзваме времето си мъдро и да осъзнаем веднъж завинаги, че времето винаги е правилно, за да сториш добро.

Истинските лидери трябва да са готови да жертват всичко за свободата на народа си.

Добрият лидер може да спори искрено и без задръжки, тъй като знае, че накрая той и опонентът му трябва да станат по-близки и така – по-силни. Тази идея е непонятна, когато си арогантен, повърхностен и неинформиран.

Образованието е най-мощното оръжие, което може да промени света.

Никоя държава не е наистина развита, докато гражданите й не са образовани.

Няма по-ясен начин да разкриете душата на едно общество от това да видиш как то се държи с децата си.

Лидерът е като овчар. Той застава зад стадото и оставя способните и находчивите да излязат напред и поведат останалите. Така никой не осъзнава, че този, който ги ръководи, стои най-отзад.

Няма страст в играта на дребно – в стремежа към живот, който е по-непълноценен от живота, който можеш да имаш.

Пътят към свободата не е лесен никъде и много от нас ще трябва да преминат през долината на смъртната сянка отново и отново, преди да достигнат върха на желанията си.

За да бъдеш свободен не е достатъчно да свалиш нечии окови, а да живееш с уважение и приемане към свободата на другите.

Ненавиждам расовата дискриминация и всичките й проявления. Борил съм се срещу нея през целия си живот, боря се сега и ще се боря до края на дните си.

Да откажеш на хора човешките им права означава да ги раниш в самата им човешка същност.

Никой не се ражда с омраза към друг заради цвета на кожата, религията или миналото. Хората се учат да мразят, така както се учат и да обичат.  Но любовта завладява човешкото сърце много по-лесно отколкото омразата.

Нека свободата възтържествува. Слънцето никога не залязва над това великолепно човешко постижение.

Само свободните могат да преговарят; затворниците нямат право да подписват договори. Вашата свобода и моята не могат да бъдат разграничени.

Няма такова нещо като частична свобода.

Ако искаш да се помириш с врага си, трябва да работиш с него. Така той става твой партньор.

Смелите не се боят да прощават в името на мира.

Нашето човешко състрадание ни обвързва с другите – не чрез съжаление или надменност, а като човешки същества, които са научили как да превръщат общото ни страдание в надежда за бъдещето.

Парите не правят успеха, свободата го прави.

Парите няма да създадат успех, но свободата да ги печелиш ще го направи.

Ако говориш на един човек на език, който той разбира, посланието достига до ума му. Ако му говориш на неговия собствен език, посланието достига до сърцето му.

Мъдрост е да караш хората да правят неща, за които си мислят, че са тяхна идея.

Нищо не може да се сравни с това да се върнеш на място, което намираш непроменено, за да откриеш начините, по които ти самият си се променил.

Както съм казвал и преди, първо бъдете честни със себе си. Няма как сблъсъкът с обществото да не ви промени. Великите миротворци са честни, почтени и смирени хора.

Честност, искреност, откровеност, смирение, щедрост, липса на суета, готовността да служиш на другите – качества, които лесно се достигат във всяка душа – са основата на нашия духовен живот.

Никога не забравяй, че светецът е грешник, който не спира да се старае.

В моята родина първо те пращат в затвора, а после ставаш президент.

Затворническата килия е идеалното място да се научиш да познаваш себе си, да изследваш често и реалистично процесите на собствените ти разум и чувства.

Всеки човек или институция, които се опитат да ограбят достойнството ми, ще загубят.

Зад решетките те притежаваха моето тяло, моя труд, моето време и моя живот, но аз никога не им позволих да притежават ума и сърцето ми. В деня, когато бях освободен, трябваше да мина за последен път през проверяващия караул. На портала се спрях и погледнах назад към килията, стиснал зъби и юмруци. Болката и омразата, събирани ден след ден в каменните кариери, нахлуха в ума ми – исках да отмъстя. Но това трая само няколко секунди. Погледнах напред към света, в който влизах отново след едно твърде дълго отсъстване, и си казах: „Те са ме притежавали толкова дълго – няма да им позволя да ме притежават отново“.

Аз съм краен оптимист. Не мога да определя дали по рождение съм такъв или съм придобил това качество. Едно от нещата, които те правят оптимист, е да вървиш напред с вдигната към слънцето глава. Попадал съм в мрачни моменти, които са поставяли на изпитание вярата ми в човечеството, но не искам и не бих могъл да се подам на отчаяние. Този път води към поражение и смърт.

Аз не бях месия, а обикновен човек, който стана лидер заради необикновените обстоятелства.

Външният вид има значение и не забравяйте да се усмихвате.

Източник: Webstage.bg