Знам, че животът си върви и – да е живот и здраве – всички ще минем през всички определени възрасти. Хубаво, лошо, бягане няма. Затова и смятам, че не възприемам стареенето чак толкова трагично.

В момента съм на 52 години, съпругата ми е на 49. Когато и двамата минахме четиридесетте, сякаш стана лесно, без драми, и реших, че всъщност не е чак толкова страшно.

Доскоро с жена ми всичко беше нормално, но мисля, че едва от няколко месеца тя навлезе в критическата възраст. Промени се рязко, без предупреждение.

Оттогава семейният ни живот се промени за лошо и вече съм кълбо от нерви. Тя е станала сприхава, нервна, капризна. Постоянно се оплаква, вика, крещи по мен и децата, често без никаква причина.

Постоянно нещо я боли, ако не мърмори и не крещи, ще е болна, тогава започваме да се чудим колко е сериозно и дали да викаме линейка.

Говорих с приятели, които са минали по този път и те ми казват, че това е временно и ще отшуми. Дано наистина е така, защото не знам още колко време ще издържа.

В. Н., Пловдив

Източник: Po-krasivi.net