Лятото на 2013 г. остава в историята като времето на едно грешно взето решение, което отключи вълна от недоволство, месеци на протести и една дума, която отекна в пространството: „Кой?“.
Преди четири години в протестите срещу Кабинета „Орешарски“ се включиха и Ранобудните студенти. На 12 ноември те блокираха парламента и въпреки че протестът започна мирно, час по-късно се стигна до първи сблъсъци с полицията.
Близо 10 хил. служители на реда – полицаи и жандармеристи, срещу хиляди млади хора, настояващи за промяна.
В един момент полицията реши да изкара депутатите от сградата на Народното събрание. Тъй като абсолютно всеки един път за автомобили извън сградата на Народното събрание бе блокиран, за полицията остана само да пробие път през бул. „Цар Освободител“ и колите на депутатите да минат оттам.
Протестиращите опитаха да блокират намерението на полицията, като се втурнаха натам през Царската градина.
Минути по-късно напрежението ескалира.
„Бях там, заедно с годеницата си, с някои от най-добрите ми приятели, както и с редица познати и нови приятели от окупацията на Софийския университет. Срещу нас беше плътен кордон от полицаи, от Народното събрание чак до Министерски съвет. Катаджии, жандармеристи, гранична полиция, обикновени квартални.
Когато излязохме на платното и се опитахме да го блокираме, полицията буквално ни би.
Жандармеристи с черни маски ритаха мен, годеницата ми, приятели. На един дядо му счупиха колелото от ритане в него, а от сакото му изпаднаха няколко дребни икони, наред с други вещи. Момчета на моите години и по-малки бяха бити, блъскани и псувани, както и момичета“.
Това помни от онзи ден Георги Драганов, участвал в протестите срещу правителството. Четири години по-късно той се връща към онзи момент и разказа преживяното в сайта „Война и мир“.
И така, сред безредиците, насилието и крясъците, беше уловен един миг.
Миг, запечатан на снимка, която обиколи всички медии.
Снимката на 15-годишната Деси, която плаче, хванала за реверите един от жандармеристите – Иван.
„Деси просто го хвана и започна да излива мъката си. И Иван, при цялото това крещене, грубости и насилие, ѝ каза простичко: „Моето момиче, всичко ще се оправи!“. Именно този момент бе и заснет на снимката, която обиколи света и дори бе част от филма The Giver („Пазителят“) с Мерил Стрийп“, разказва Георги.
„Въпреки че беше жандармерист – от тези, които ги пращат по мачове да усмиряват пияни хулигани или по протести да бият протестиращи, или да охраняват обекти с голяма значимост – той винаги бе някак прекалено различен от другите полицаи, които познавах. Никога не е бил женствен, макар години по-късно да призна, че е хомосексуален“, допълва авторът.
Протестите свършиха, но тази история има своето продължение, защото след години Иван и Деси отново се срещат.
„Няколко месеца по-късно Иван не издържа, напусна жандармерията и замина за Кипър. После се върна в България и започна нова работа. Две години след онзи декември той и Деси се запознаха съвсем официално, станаха приятели и оттогава се виждат редовно“, разказва Георги.
Засекли се и на София прайд, когато отново позирали за същата снимка, онази отпреди 4 години.
На нея вече и двамата не са сериозни или тъжни, а щастливи и усмихнати.
И сега Иван казал на Деси: „Видя ли, казах ти, че всичко ще бъде наред!“.
Източник: Voinaimir.info, Vesti.bg
