Твърде слаб военно и икономическо, за да предизвика НАТО на бойното поле с надежда за победа, Кремъл избра по-хитри техники

Ненавиждан от Москва кандидат за президент пострада от масирана кибератака на руските шпиони. Задигнатите имейли, които бяха неудобни за водещия в надпреварата, бяха пуснати онлайн от хората на Кремъл. Политически хаос настъпва, когато Владимир Путин се подготвя да пожъне наградата си.

Това се случи във Франция преди няколко дни. И ако всичко това звучи познато на американците, така би и трябвало да бъде, тъй като това е именно тайнственият сценарий, използвана от кремълските шпиони срещу Хилари Клинтън миналата година. Този път обаче резултатът беше много различен и далеч по-малко поучителен за Москва.

Марин льо Пен, открито подкрепяния от Путин кандидат, загуби от Еманюел Макрон, младоликия центрист, който стана импровизираният бял рицар за всички във Франция, които искаха да спрат Льо Пен и нейния крайнодесен Национален фронт. Всъщност изборите бяха истински взрив.

На втория тур Макрон получи 66% срещу едва 34% за Льо Пен, и преднина в съотношение почти две към едно. От 102-та департамента на Франция, Льо Пен спечели само в два. Макар че Макрон водеше в последните прогнози преди вота, малцина очакваха такава огромна загуба за Националния фронт, който се надигна през последните години благодарение на популистката си привлекателност на приличащите на отправените от Тръмп призиви: антиимигрантски, против ЕС и за връщане на френския суверенитет.

Европейците, които подкрепят ЕС и атлантиците навсякъде се радват на голямата победа на Макрон, за която се притесняваха, че до нея може да не се стигне, особено когато имейлите му се появиха онлайн в петък, в ход, пресметнат да затрудни водещия кандидат в единайсетия час.

Това, което се случи, е достатъчно ясно. Първоначален анализ показва, че имейлите на Макрон са били откраднати от руска хакерска група, наречена APT 28 или Fancy Bear – същата тази потайна кибер банда, която открадна имейли на американските демократи през 2016 г. Всъщност тази прословута престъпна група е част от руското военно разузнаване или ГРУ.

Това беше всичко друго, но не и фино. Както неотдавна отбелязах, Путин вече не се интересува от това, че западните хора знаят как Кремъл се опитва да инсталира проруски правителства в нашите страни – това, което се нарича „подривна дейност“. Москва би могла да прикрие по-добре следите си, използвайки „чисти“ хакери, които вече не са идентифицирани от западни контрашпиони; Те избраха да не го правят. Всъщност те бяха небрежни – някои от хакерите на Макрон оставиха букви на кирилица след себе си, може би като жест на подигравка.

Точно както очевидно беше как Москва използвала добре познати фасади за своите шпионски услуги, за да разпространява откраднатите имейли на Макрон. Тук „Уикилийкс“ играе водеща роля, точно както направи миналата година руската шпионска и подривна кампания срещу САЩ. Американските крайни активисти, които имаха видими връзки с Кремъл, изиграха важна роля и в тази история.

Реакцията на Франция срещу руските шпионски игри обаче бе значително по-различна от това как американците реагираха на атаката на Кремъл срещу Хилъри Клинтън миналата година. В Париж националната избирателна комисия предупреди медиите да не публикуват имейлите, получени по престъпен начин. Много избиратели видяха тази операция като атака срещу Франция и усилията на чужденците да подкопаят тяхната демокрация – напълно точна оценка.

Контрастът със Съединените щати не можеше да бъде по-силен. Тук журналистите се надпреварваха един през друг, за да се доберат до историята на „Уикилийкс“, съобщавайки за криминалните действия на ГРУ с малко или никакъв скептицизъм. Дори утвърдени журналисти в Америка съобщаваха за случая твърде некритично. Наистина, кой може да ги обвини, когато наградите за наблягане на кремълската линия, умишлено или не, включват богатство, слава и най-високи награди от шефовете?

В действителност очевидният просташки опит на Москва да промени резултатите от френските избори в полза на Льо Пен изглежда я удари. Тя вече страдаше от връзки, реални или въображаеми, с Доналд Тръмп – фигура, широко ненавиждана в цяла Европа. Пробивът в последната минута на киберагенти на Кремъл най-вероятно помогна на Макрон в края на краищата. Френски граждани изляха онлайн подигравателна язвителност върху партията на Льо Пен и откритите й връзки с Путин, както и с американските крайнодесни активисти, които открито се намесваха в изборите в страната им. Шпионският модел, който сработи толкова добре в Америка миналата година, напълно се провали във Франция.

Струва си да се отбележи, че разликите между Льо Пен и Тръмп са толкова големи, колкото всички прилики. Представителката на френската крайна десница е сериозен и опитен политик, умеещ да се справя със спорните въпроси – не е аматьор, играещ на популизъм, без да разбира от политическите въпроси. Освен това връзките на Льо Пен с Путин са явни, а не спекулативни. Миналата година тя и нейният Национален фронт открито поискаха от Москва заем от 30 млн. долара като подкрепа за предстоящите избори, а публичните ласкателства към руския президент от Льо Пен бяха толкова темпераментни, все едно изречени от Тръмп за Путин.

Нека бъдем напълно наясно с това, което се случи тук. Русия използва пълния си арсенал от това, което нарекох специална война – свързани шпионаж, пропаганда и подривна война – срещу още една западна страна в незаконно усилие за избора на лидер, повече предпочитан от Москва. Това, че тази операция се провали във Франция, само месеци след като сработи в Съединените щати, означава, че Кремъл трябва да преоцени жизнеспособността на своя потаен модел. Още от хитрата окупация на Крим в началото на 2014 г., от малките зелени мъже на ГРУ, които работят почти безупречно, страни, граничещи с Русия, се подготвят за идентична агресия на Кремъл. Този шпионски трик няма да сработи.

Независимо от това, НАТО и ЕС трябва да очакват, че Русия ще продължи да се опитва да избира промосковските правителства в нашите страни, като използва своите шпионски служби, за да разруши демокрацията ни. Германия, в която има избори след няколко месеца, ще бъде следващата цел на Кремъл. Като се има предвид господството на Берлин над ЕС от политическа и икономическа гледна точка – да не говорим за омразата на Путин към канцлера Ангела Меркел – това обещава да бъде тайна кралска битка.

Путин обяви война на Запада. Не кинетична война, а политическа война. Неговите цели са идентични с целите на действителното воюване. Твърде слаб военно и икономическо, за да предизвика НАТО на бойното поле с надежда за победа, Кремъл избра по-хитри техники. И все пак целта на Русия – да инсталира правителствата про-Путин в западните столици – не е по-различна, отколкото ако Москва разпореди на 1-ва танкова армия да тръгне на запад.

Минало е времето за Запада да се занимава сериозно с това да отблъсне тази агресия. Путин има за цел да подкопае нашите демокрации и ние не трябва повече да го оставяме да прави това. Признаването на това, което става, е начало. Сега, когато ръководителите на ФБР и ЦРУ публично определиха „Уикилийкс“ като враждебен участник и фасада за руското разузнаване, страните от НАТО трябва да отговорят по подходящ начин. Кремълските оперативни служители на Запад трябва да бъдат притиснати, освен „Уикилийкс“, ако очакваме успешно да отблъснем политическата агресия на Москва.

Преди повече от три години предупредих Запада, че сме във втора Студена война с Русия, независимо дали искаме това или не. Това призив беше пренебрегнат до голяма степен и в резултат на това агресията на Кремъл срещу Запада само се увеличи. Сега Путин се опитва открито да подкопае нашите демокрации. Към днешна дата неговият рекорд е 50-50, а всеки чекист ще продължи да залага при тези коефициенти. Путин може да спечели тази война само, ако Западът го остави – сега изборът за това е в нашите ръце.

–––––

Джон Шиндлер, експерт по сигурността и бивш анализатор в Агенцията за национална сигурност. Коментарът му е публикуван в „Ню Йорк Обзървър“.