4 имена празнуват имен ден днес, почитаме девствена светица!

Св. Татяна била родена в Рим от знатни родители.

Баща и, който бил консул, бил таен християнин и се отличавал с богобоязливост. Той възпитал дъщеря си в благочестие и я научил на божественото писание.

Когато достигнала пълнолетие, Татяна пожелала да прекара живота си в девство и целомъдрие. Тя станала невеста на Христа и му служела ден и нощ с молитва и пост. Заради добродетелния и живот Христос увенчал невестата Си с мъченически венец.

Името е с не много ясно уточнено значение. Някои източници казват, че името е без определено значение, други, че произлиза от фамилно име. Най-често срещаното значение е “Приказна царица”. И най-често името е определяно да бъде от руски произход.

Древните българи са почитали бог Тангра като Велик Господ. Тангра означава “гръм” в превод. Но коренът в името Тангра е всъщност ТАН, което означава “небе” в културите на Стария свят.

Житие на св. мъченица Татяна

Света мъченица Татяна произлизала от знатно и богато римско семейство, което я възпитало от ранно детство в християнската вяра, макар нейният баща да бил три пъти прeфект на гр. Рим. Изцяло проникната от тази вяра, Татяна била посветена за дякониса и всецяло се отдала на милосърдие и непрестанна молитва. Тя се отказала от светски радости и се обрекла на целомъдрие и по този начин още повече засияла като достойна за мъченически венец.

Скорошната насилствена смърт на жестокия император Хелиогабал (203-212 г.) освободила християните от заплахата на едно, може би чудовищно гонение и всички били готови да си отдъхнат, когато на престола го заменил 16-годишния му братовчед Александър Север (205-238 г.), майката на когото, Юлия Мамея, решително покровителствала християните и била почитателка на знаменития християнски учител Ориген. Самият Александър имал еклектически убеждения: равнодушен към вярванията на другите, той не се придържал към един определен светоглед, поради което всред идолите на различните езически божества в дома си имал изображението и на Иисус Христос. Но тъкмо при Александър Север дошъл страшния час за мъченица Татяна.

Поради малолетство на императора държавните работи били ръководени от административни сановници и пълномощници на сената, които по своя преценка прилагали неотменените закони за сигурността на държавата. Още били меродавни противохристиянските разпореждания на императорите Траян, Марк Аврелий и Септимий Север. Анонимният житиеписец на св. Татяна съобщава за жестоките разпоредби и преследвания на християнтие от управители и сановници като Улпиан, Виталий и Кай, които “проливали християнската кръв като вода”.

Без да гледат на знатното положение на Татяна и на нейния безукорен живот, тя била заведена в храма на Аполон, за да принесе жертва. Девойката не само отказала да стори това, но по нейна молитва идолът се сгромолясал и се разбил на парчета. След напразните увещания на градоначалника да се отрече от Христа младата Татяна била многократно подлагана на най-свирепи изтезания, като дори изболи очите й и рязали ивици от нейната снага. След всяко мъчение Бог извършвал чудо със Своята изповедница – тя се явявала на другия ден излекувана. Това привеждало в голямо смущение обърканите мъчители. Тези слуги на управителя били разколебани в правотата на своите господари, а молитвата на неустрашимата девойка била само една – Бог да докосне сърцата им и да ги обърне към Себе Си.

И молитвата на светата мъченица била чута. Самите мъчители молили господаря си да спре мъченията над невинната римлянка. А когато ги осияла светлина от небето и те видели ангели да подкрепят страдащата девица, не могли да издържат повече. И осмината управителеви слуги коленичили пред Татяна и възкликнали: “Прости ни служителко на истинския Бог!” Разбира се, всички те веднага били предадени на смърт, като новоявени християни.

Когато след целодневно мъчение отвели девойката в тъмницата, през цялата нощ тя, огряна от нетленна светлина, велегласно славословела Бога, пригласяна от небесни ангели, които лекували нейните страшни рани. И това чудо не трогнало мъчителя. На другия ден той отново я подложил на жестоки изтезания. Уморен от нейната несломимост, безсилният управител наредил да я предадат на изгладнелите зверове, но пуснатият лъв се заумилквал около светата мъченица и ближел кротко нозете й. Изпълнен със страх да не би подобна гледка да обърне и други езичници към омразната вяра на “галилеяните”, управителят наредил незабавно да я обезглавят. Същата участ постигнала и бащата на мъченица Татяна.

Страдание на света мъченица Татяна

Света мъченица Татяна се родила в Рим от знатни родители. Баща й, който три пъти бил консул, бил таен християнин и се отличавал с богобоязливост. Той възпитал дъщеря си в благочестие и страх Божий и я научил на Божественото писание. Когато света Татяна достигнала пълнолетие, тя пожелала да прекара живота си в девство и целомъдрие.

Тя станала невеста на Христа, горейки от любов към Него и на Него Единия служела ден и нощ с молитва и пост, умъртвявайки плътта си и поробвайки я на духа. Заради добродетелния си живот тя се сподобила да послужи на църквата: била поставена за диакониса и в плът служила на Бога, подобно на безтелесните ангели. И Христос Господ увенчал невестата Си с мъченически венец.

Когато римляните убили нечестивия си цар Антонин Хелиогабал и тялото му, влачено през града за поругание, било хвърлено в река Тибър, на царския престол бил издигнат Александър, тогава само на шестнадесет години. Неговата майка била християнка, на име Мамея.

От нея той се научил да почита Христа, но не според Христовата вяра, защото едновременно с това продължавал да служи на идолите и да им се покланя като на древни римски богове. В двореца му имало изображения на Христа и на почитания от езичниците Аполон, на старозаветния Авраам и езическия Орфей и още много други.

Самият Александър не преследвал християните, но наместниците му, управителите на области и консулите ги притеснявали силно. Тъй като самият император бил прекалено млад, управлението на държавата било поверено на някои членове на съвета, главен сред които бил градският епарх Улпиан – жесток по нрав и враг на християните. Съветниците управлявали от името на царя. Те разпратили навсякъде заповед галилейците (така те наричали християните) да бъдат принуждавани да се покланят на римските богове, като за неподчинението ги заплашвали с мъчения и дори със смърт. Трябвало да се проследи дали християните изпълняват заповедта и за това били избрани неколцина от най-лютите им врагове и слуги на дявола: комитът Виталий, кувикуларият (1) Вас и доместикът (2) Кай.

В Рим и във всички области на държавата християнската кръв започнала да се лее като вода. Те не щадели християните, подлагали ги на мъчения и ги предавали на смърт.

Тогава езичниците хванали и светата девица Татяна и я довели в храма на Аполон. Те искали да я принудят да се поклони на идола, но тя се помолила на истинския Бог и внезапно станало земетресение: идолът на Аполон паднал и се разбил, част от храма се срутила и отломките затиснали много езичници и жреци. Дяволът, който живеел в идола, с вик и ридание побягнал и всички чули вопъла и видели сянката, понесла се във въздуха.

А нечестивците повлекли светата дева на съд и мъчения. Отначало я биели по лицето и извадили очите й с железни куки. От дългото мъчение изнемогнали самите мъчители, защото тялото на Христовата мъченица било твърдо като наковалня и те понесли повече мъки от нея. Ангелите невидимо стояли около светата и нанасяли удари на мъчителите й, затова те били принудени да се обърнат към беззаконния съдия, като го молели да заповяда да прекратят изтезанията. Те казвали, че страдат повече, отколкото девицата. А Татяна мъжествено търпяла, молела се за мъчителите си и викала към Господа да ги озари със светлината на истината. Молитвата й била чута. Небесна светлина озарила мъчителите и духовните им очи се отворили. Те видели четири ангела, които стояли около светицата, и чули глас от небесата, който се обръщал към нея. Тогава паднали на земята и започнали да я молят:

– Прости ни, рабиньо на истинския Бог, защото не по своя воля ти причинявахме страдания.

Те били осем човека и всички повярвали в Христа и приели кръщение в собствената си кръв, защото за изповядването Му били подложени на жестоки изтезания и накрая посечени.

На следващия ден неправедният съдия седнал в съдилището и отново заповядал да доведат света Татяна. А тя застанала пред него напълно здрава, лицето й било спокойно и радостно. Съдията започнал да убеждава девойката да принесе жертва на идолите, но старанията му били напразни. Тогава заповядал да свалят дрехите й и да режат тялото й с бръсначи. Девическото й тяло било бяло като сняг и от раните вместо кръв потекло мляко. Разнесло се дивно благоухание като от съд с благовония.

Светата вдигнала очи към небето и започнала да се моли. После я разпънали на кръст на земята и я били с железни пръчки така дълго, че мъчителите изнемогнали и често се сменяли. Защото, както и преди, Божии ангели невидимо стояли около нея и нанасяли рани на мъчителите й. Слугите губели сили и заявявали, че някой удря тях самите с железни пръчки. Накрая деветима от тях умрели, поразени от ангелската десница, а другите паднали на земята полуживи. Светата девица изобличавала съдията и слугите му и казвала, че техните богове са бездушни идоли.

Наближавала вечерта и светата била затворена в тъмница. Тук тя прекарала нощта в молитви и славословия на Господа. Озарила я небесна светлина и ангели Божии славословели заедно с нея. На сутринта отново я довели на съд. Като я видели напълно здрава, с още по-прекрасно лице, всички били изумени. Започнали ласкаво и лъстиво да я уговарят да принесе жертва на великата им богиня Диана. Светата се престорила, че е съгласна да последва съвета им. Отвели я в храма на богинята, а бесът, който обитавал идола на Диана, усетил приближаването й и викнал високо:

– Горко ми, горко ми! Къде да избягам от Твоя Дух, Боже Небесни, защото от всички страни на храма се разгаря огън и ме гони!

Светата се приближила към храма, осенила се с кръстно знамение, вдигнала очи нагоре и започнала да се моли. Изведнъж се чул страшен гръм, блеснала мълния, от небето паднал огън и изгорил храма с идола, жертвите и жреците и много от неверните паднали мъртви. Тогава отвели света Татяна в претора, повесили я там, започнали да дерат тялото й с железни куки и отрязали зърната на гърдите й. После отново я хвърлили в тъмницата и отново светозарни ангели се явили на мъченицата, изцелили я от раните и възхвалили мъжественото й страдание.

На сутринта завели светата в цирка и пуснали срещу нея страшен лъв, за да я разкъса. Но свирепото животното не я докоснало и покорно лижело нозете й. Когато поискали да отведат лъва обратно в клетката, той внезапно се хвърлил върху един знатен сановник, на име Евмений, и го разкъсал. Повесили отново света Татяна и започнали да разкъсват тялото й, но ангелите невидимо нанасяли удари на мъчителите и те паднали мъртви. Тогава хвърлили светицата в огън, но и той не й навредил: силата на пламъка стихнала, сякаш почитайки Христовата рабиня. А нечестивците приписвали всички тези дивни знамения не на Христовата сила, а на вълшебство.Те остригали косите на светицата, защото мислели, че в тях тя крие вълшебната си сила. После я затворили в храма на Зевс.

Безбожниците мислели, че не може повече да навреди на божеството им, защото се е лишила от магическите си сили. Небесната светлина, която винаги я осенявала, се разливала и в храма и ангели ободрявали и утешавали светицата. На третия ден жреците дошли заедно с народа, за да принесат жертва на своя бог Зевс. Когато отворили храма, видели, че идолът е паднал и се разбил, а света Татяна стояла радостна в името на Господа Бога. Тогава я завели в съдилището.

Съдията не знаел какво повече да направи, осъдил я на смърт и светата била посечена с меч (3). Заедно с нея убили и баща й, защото разбрали, че и той е християнин. Отначало мъчителите го лишили от почетното му звание и отнели цялото му имущество. Осъден на смърт, заедно с дъщеря си той умрял от меч за името Христово. И двамата се сподобили да получат мъченически венци от Христа Бога, на Когото слава во веки. Амин.

Имен ден празнуват Таня, Татияна, Татяна, Траяна

 

Може да харесате и