27-годишният Тодор Василев от Каспичан се заля с бензин и опита да се самозапали в присъствието на майка си.

Той е направил това, защото управителят на фирмата, в която работи, не му изплатил месечната заплата и го подложил на унижение да чисти мръсен канал, пише 24shumen.com.

„Беше взел кутия с кибрит, даже драсна клечка. Аз се хвърлих върху него и не му позволих да сложи край на живота си”, сподели майката Росица Христова. Ако не бях в къщи, щеше да изгори като факла. Изтръпвам при тази мисъл, казва тя. Обадила се на 112. Пристигнала линейка и двама полицаи.

Младият мъж работел като общ работник в каспичанска фирма, която произвежда рафинирано слънчогледово олио. В длъжностната му характеристика пишело, че отговаря за почистване на кюспе. Това е остатъчен продукт при производство на растителни масла от маслодайни култури – слънчоглед, рапица, лен.

Ето и разказа на майката, който публикуваме го без редакторска намеса:

„В деня преди инцидента, управителят на фирмата е разпоредил на сина ми да влезе да изчисти мръсен канал, който извежда в реката. Никой от колегите му не се съгласил да върши такава работа. Шефът казал на Тодор „Влез да изчистиш канала. Ще ти платя”.

Влязъл с анцуг, разбрах от негови колеги. Друг работник трябвало да му помага и да го изведе от съоръжението. С навлизането навътре тинята и мръсотиите достигнали до коленете му. И в един момент затънал, без да може да помръдне. Не извикал за помощ, тъй като колегата му бил далече и нямало да го чуе.

Правил е опити да се придвижи, но не е успял. Започнал да се задушава, тъй като нямало никакъв въздух в затвореното пространство. Тошко страда от синузит. Има и други здравословни проблеми. Не мога да проумея, защо се е съгласил. Иска ли питане – заради пари. Защото двамата сме на ръба на оцеляването.

Един Господ знае как все пак е успял да достигне до колегата си. И да му обясни, че чистенето на канала е невъзможно и ако навлезе още навътре, може и да не се върне жив. Разбрах от колегите му, че се ужасили, когато видели вида на Тодор след т.нар. почистване на канала. Дрехите, с които е влязъл били изхвърлени. Синът ми си дойде с панталона на негова колежка. Друга пък му дала нейна тениска.

Отказа да говорим за случката. На сутринта бях излязла за малко. Връщам се и не мога да повярвам на очите си. Помислих, че сънувам в един момент. Виждам Тошко целият мокър. А до него туба с бензин. Той държи клечката с кибрит. Помолих го: спри, всичко ще се оправим. Отговорът бе: не мога да търпя повече това унижение. Имам да получавам 600 лв. и нищо не ми платиха. По-добре да ме няма. Това е решението. Друго няма.

Не помня как намерих сили да го прегърна и да го успокоя. После набрах тел. 112 и потърсих помощ от тях. Видях на шкафа шише с ракия. Отпил е, за да набере смелост, защото с чисто съзнание такива крайни действия не могат да бъдат предприети“.

На адреса много бързо пристигнали двама полицаи и линейка с медицински екип. Казали на майката, че ще настанят Тодор в Психиатричната болница в Царев брод.

От болничния лист става ясно, че младият мъж е лекуван 39 дни. В епикризата е записано, че в случая се касае за психично разстройство след употребен алкохол.

Потърсен за мнение лекуващият лекар д-р Росица Телбизова бе лаконична: „Има си експертиза, не съм длъжна да помня всички пациенти. Не съм в Шумен. В отпуск съм”.

От фирмата също отказаха подробности по случая. Мотивът „Управителят е в отпуск и не е редно да го притесняваме”. Редакцията е готова да публикува становището на компанията по казуса.

Според чл.5 от Наредбата за трудови злополуки, ако случаят може да бъде в тази категория, работодателят е длъжен да уведоми незабавно НОИ. В конкретния случая – Териториалното поделение в Шумен. Дирекция „Инспекция по труда” ще реагира само при подадена жалба от пострадалото лице – Тодор Василев, но не и при жалба от роднини.

Странно защо Инспекцията в Шумен не знае нищо по този случай. „Нас никой не ни е уведомявал”, заявиха от Дирекцията. Има правила, по които институциите са длъжни да уведомят Инспекцията по труда веднага след инцидента в Каспичан.

Въпреки, че още не се възстановил след лечението, Тодор заминал да работи в Пловдив с негов приятел. „Работата му е свързана с отрови. Призна ми”, сподели майката. Тя чувства известна вина, че не е позволила синът й да остане в болницата в Психиатрията в Царев брод, защото трябвало да му вземе личната карта за получаване на дърва за отопление от Социалната служба.

Когато Христова потърсила от управителя на фирмата дължимата сума, било й отказано да я получи. „Изхарчих парите по лечението на Тошко, затова отидох да се унижавам при шефа му”, казва тя.

Жената потърсила юридическа помощ и е категорична, че ще съди фирмата за злополучната история със сина й. „Адвокат ми каза, че не трябва да оставяме нещата така”, отсича тя.

По случая потърсихме и позицията на адвокат по трудово право. Според него, Инспекцията по труда задължително е трябвало да бъде запозната с подробности по дата на инцидента, защо при положение, че е имало задушаване, мъжът не е настанен в Спешно отделение, а след това в Психиатрия, тъй като е налице опит за самоубийство. Да се установи дали задължението да почисти канала е влизало в длъжностната характеристика на работника и т.н.

Юристът бе категоричен, че има шанс за завеждане на дело.