Никола Йонков Вапцаров (1909 – 1942) е български поет, чието творчество е предимно със социална и хуманна тематика.

Единствената издадена приживе стихосбирка на Вапцаров („Моторни песни“) излиза през 1940 г. Превеждана е на редица езици.

През живота си Вапцаров сътрудничи на нелегалната тогава Българска комунистическа партия и е активен антифашист.

През 1942 г. е арестуван и осъден на смърт по силата на Закона за защита на държавата за организиране на подривна дейност срещу установения държавен ред по време на война.

Никола Вапцаров е разстрелян на 23 юли 1942 г. на гарнизонното стрелбище в София.

Сред най-известните му стихотворения са „Вяра“, „Двубой“, „Пролет“, „История“, „Селска хроника“, „Писмо“, „Романтика“, „Кино“, „Доклад“, „Ботев“, „Хроника“, „Борбата е безмилостно жестока“ и „Прощално“.

Отдаваме почит към живота и творчеството на Вапцаров с е едно от двете предсмъртни стихотворения на Вапцаров „Прощално“.

Прощално

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

Поклон!