Всеки е посвоему прост. Някои повече. Дълговековният човешки опит обаче е затвърдил определени техники за замаскиране на изначалната и неизлечима тъпота, посредством симулации на интелект.
След дълги наблюдения на хора без грам акъл в българския национален ефир, британски учени изведоха следните десет начина да прикриеш, че си прост:
1. Говори с повод и без повод на английски език
Нека всички знаят, че владееш ПЕРФЕКТНО този рядък и екзотичен език, за който повечето хора само сме чували. Когато има чужденец в компанията, общувай по-обилно, отколкото го правиш с половинката си, така че всички да чуят колко си го знаеш езика просто. Без причина и логика замествай обикновени български думи с техните английски еквиваленти в нормални ежедневни разговори. Вместо „Предизвиквам те да изпиеш тази бира на екс“ например можеш да кажеш „Отправям ти челиндж…“. Звучи къде-къде по-адвансд.
2. Използвай всякакви сложни думи на кило
Безсмислените и неадекватни езикови заемки не са достатъчни, за да внушиш мощна интелектуална потенция. Не по-малко важно е да използваш лексеми с неясно значение и отвлечен смисъл. Поне в собствената ти глава. Така проста ежедневна ситуация може да бъде преразказана достатъчно цветущо, нищо че изобщо няма да стане ясно на околните за какво говориш. Нещо от рода на „Случването на днешната оперативка ме алиенира спиритуално от работния процес“ звучи чудесно.
3. Наизустявай безсмислени факти
Бъди убеден, че многото информация за хора, събития и процеси е признак за интелигентност. Пренебрегни факта, че „Гугъл“ съществува (освен в моментите, в които четеш от „Уикипедия“ предварително нарочени неща, с които да впечатляваш) и запаметявай излишни факти на общо основание. Малко история, малко наука, малко изкуство. В правилен или произволен момент ги изстрелвай, най-добре докато някой друг се опитва да каже нещо, но не се сеща за подробности, така че да блеснеш на принципа на контраста.
4. Ходи на всякакви видове семинари
Ъпгрейдвай се личностно, както се казва. Ходи на грънчарство за развиване на сетивата, на лекции по бизнес мениджмънт, нищо че работиш като офис асистент или не работиш и нямаш никакво намерение да го правиш. Разказвай на маса за различни мероприятия, бизнес срещи, форуми, мийтинги, седенки и други подобни, които редовно посещаваш и където се срещаш с мениджъри, криейтив директори, гурута, лечители, уеб дизайнери и др.
5. Снимай си книгите, снимай се с книгите си, отиди в книжарница и снимай
Чети на публични места, където по възможност някой снима и влез случайно в кадър. Носи си дебела стара книга с пожълтели страници и ситен шрифт като антипод на удобното четене от четец, което е за по-повърхностни хора от теб. Вдишвай в тълпата от страниците и после поглеждай към небето. През ден поствай кратки статуси в личния си „Фейсбук“, където коментираш автори, които никой не е чувал (може и да не съществуват) или предизвикваш приятелите си да кажат кои са последните 20 книги, които прочетоха този месец. Задължително питай хората какво четат в момента и ако някой ти отговори, че точно в момента не чете нищо, защото бачка като вол и му е лошо, и предпочита да гледа Ферхунде от 8, наплюй го обилно.
6. Повтаряй, че не слушаш чалга, без значение от контекста на разговора
Ако някой каже, че е възмутен, че в университета негов колега е пуснал Азис на колонки в почивката, обясни, че не знаеш и не искаш да знаеш кой е Азис, защото не се интересуваш от чалга и нямаш никаква информация по тази тема. Просто не си наясно. И даже в момента случайно налучкваш, че това е чалга, не че го знаеш със сигурност. Може и да не е. И все пак не те интересува и няма значение за теб… Ако е нужно, повтори.
7. Поправяй назидателно и публично чуждия правопис/правоговор
Вярвай дълбоко в това, че да различаваш пълен от кратък член е качество, с което си струва да се гордееш. Дебни своите „фейсбук“ приятели за неволни технически грешки, а после шумно и подробно коментирай постовете им без отношение към съдържанието, но със забележки към грамотността на пишещия. Подигравай се на бургаски учен, открил лечение за страшна болест, че говори по телевизията на диалект. Плачи тайно, но страдалчески, ако случайно изпуснеш запетая в SMS.
8. Потребявай некомерсиално изкуство
Няма как да си интелектуален тип, без да имаш отношение към изкуството. Няма значение, че разбираш и от политика, и от слънчева система, и от комoдски варан. Важно е подобаващо да подхранваш спиритуалния си глад към крaсивото. Ето защо в никакъв случай не бива да признаваш, че на последния хит на Kриско полудяваш, братле. Раздавай го спокойно. Внимавай да не споделиш някоя халтура на стената си от небрежност. Информирай се от различни интелектуални блогове, списвани от 40-годишни безработни поети-публични онанисти кое е халтура и кое не, и се придържай стриктно към тях.
9. Заявявай, че си атеист непрекъснато
Значи, бъди за гей брака, но против църковния. Говори клиширани общи приказки за църквата, заучени от хитови конспиративни поредици, които само ти и още 400 милиона души на планетата сте изгледали. Дръж се арогантно, грубо и просташки с хора, които вярват в Иисус Христос, но иначе бъди мега широко скроен за всички други хора с различен от масовия житейски избор, каквито според теб са феновете на инцеста в Скандинавието.
10. Разбирай от абсолютно всичко винаги
Когато се говори за нещо, което не проумяваш, НИКОГА не питай за какво става дума. Трай си и кимай одобрително, смени темата, бутни чаша или ако можеш тайно гугълни и се включи, но НЕ СЕ ИЗЛАГАЙ с неразбиране. Все пак може да се окаже, че имаш някакъв огромен пропуск в общата си култура (като липсата на такава изобщо), който, ако излезе наяве, може да срути години къртовски труд в опити за прикриване на дълбоката и отчайваща простотия, която се чете в очите ти…
Автор: Антония Антонова