Днес светът отбелязва Световния ден на контрацепцията.

Благодарение на съвременните методи за контрацепция хората могат да избягват полово предавани болести и нежелана бременност.

Но едно хапче е в основата на процес, който завинаги променя света.

През 60-те години на миналия век се случва сексуалната революция. До този момент жените и мъжете не са в равнопоставено положение – мъжете могат спокойно да имат сексуални връзки без да имат брак, но за жените това е изключително трудно – главно, защото не могат да се предпазят от нежелана бременност. А на бременността извън брака не се гледа с добро око.

В началото на едно от най-бурните десетилетия в човешката история обаче, едно хапче ще промени всичко.

Това хапче предпазва жените от забременяване. И преобръща начина им на живот.

Сега, те също могат да отложат брака и да намерят подходящия партньор, както и да планират кога и с кого да имат дете.

Това води до падането на редица табута и ограничения и създава условия за равенство между половете.

Медикаментът става толкова популярен, че всички го наричат „хапчето“.

Името на човека, разработил метода за контрацепция е Карл Джераси.

Неговите родители са от еврейски произход. Запознават в медицинския университет във Виена и се женят, след което се преселват в родината на бащата – България. Семейството живее в София, но въпреки това майката решава да роди детето в Австрия, след което заедно с него се връща обратно в българската столица.

Родителите на Карл се развеждат, но поради усложнената политическа ситуация се женят отново, за да може майката да запази българското си гражданство, което ще се окаже ключово в началото на Втората световна война. Благодарение на него майката успява да вземе визи за Щатите и да замине заедно със сина си, който тогава е на 16-годишна възраст.

Тогава двамата разполагат с едва 20 долара.

За да получи средства, с които да продължи образованието си, Джераси пише писмо до първата дама на Щатите – Елинор Рузвелт.

Молбата е одобрена и така Карл Джераси, който е брилянтен ученик, започва да се занимава с химия.

„Гордея се, че ме наричат баща на „хапчето“, казва Джераси в едно свое интервю. „Но съм сигурен, че ако не бяхме ние, някой друг, съвсем скоро щеше да ги измисли“, допълва още той.

Джераси не изобретява хапчето, което повечето жени познават. Заедно с колегите си – Джон Розенкранц и Луис Мираноунтс синтезират хормона, който се използва в хапчетата за контрацепция, които официално се пускат на пазара през 1960 година.

Този медикамент предизвиква истинско разместване на социалните пластове.

Методът е заклеймен от религиозните общности като неморален, но за първи път жените имат контрол върху тялото си.

Те решават дали – и кога да имат деца, помагат на многодетните семейства да контролират процеса на зачеване.

Най-важният процес, който обаче се случва с „хапчето“ е, че и за жените сексът е източник на удоволствие, а не само за увеличаване на потомството.

Карл Джераси преподава в Станфордския университет до 2002 година.

Има множество научни публикации и проучвания, носител е на редица награди за постиженията си.

През 1979 години той губи дъщеря си Памела, която е художник. В нейна памет, той започва да подпомага млади творци.

Освен с научната си дейност, той е известен и като писател и драматург.

Отива си на 96-годишна възраст, след като оставя след себе си огромно научно и литературно наследство.