Благодаря ти, Бойко, че те има.

Ти, вожде наш, наша Пътеводна Светлина. Наша защита от коронавируса. Наша защита от самите нас, защото ние сме грешни и често не разбираме твоя велик промисъл за собственото си жалко съществуване.

Но ти, велики Бойко, ти знаеш всичко. Ти можеш всичко. Ти си Смисълът и Съдбата.

Ти, приятелю на всички велики хора в света – ти си приятел на Меркел, приятел на Ердоган, ти си посредникът между тях двамата и ако теб те нямаше, те как щяха да се разберат?

Добре че си ти, иначе цяла Европа ще закъса. Ти си приятел на Борис Джонсън и той сега, докато е в карантина, редовно ти се обажда да те пита какво да прави в тая Англия, защото твоят челен опит в борбата с коронавируса е пример за всички световни лидери.

Добре че ти, Бойко, ще ни следиш по интернет. Ще ни следиш телефоните, ще знаеш винаги къде сме, защото ние може да се объркаме и ти ще ни посъветваш да слушаме, да папкаме, ако са ни останали пари, и да се прибираме по къщите, ако сме имали неблагоразумието да излезем.

Мечтая си да удължиш извънредното положение. Толкова добре се чувствам сега.

В някакъв жълт сайт бяха написали, че аз съм се затворил вкъщи и стоя със шлем.

Е, не си стоя вкъщи и не съм с шлем, но стоя с мисълта за теб!

Тази мисъл е моят шлем. Тази мисъл ме пази от грешки, от лоши помисли и най-вече от коронавируса.

Благодаря ти, че превърна българските журналисти в мисирки. Иначе как щеше да изпъкне сайта ПИК, Недялко Недялков, Ивето, Беновска… нали сега те са лицето на българската журналиститка? Благодаря ти! Ти постави журналистите там, където им е мястото – да бъдат твои лакеи и слуги. И единственото, за което да пишат е за твоето величие. Булю- булю- булю!

Мечтая, когато изчезне коронавирусът, това извънредно положение да продължи, защото, когато ти си Всичко и управляваш Всичко – аз съм щастлив и спокоен. И съм сигурен, че и ти си щастлив и спокоен.

Няма избори.

Няма опозиция.

Въобще няма там някаква пиклива демокрация.

Слави Трифонов