Днес имаме всякакъв вид аларми, които да ни будят – приложения на телефона, електронни будилници, аларми с решаване на пъзели и още много алтернативи за принудително събуждане.

Някога замисляли ли сте се как са се събуждали хората в миналото, преди първият личен механичен будилник да бъде изобретен през 1787 г. и патентован 50 години по-късно?

Историята показва, че хората явно винаги са били изобретателни, що се отнася до неприятното, но нужно напускане на топлите завивки.

Ето и няколко начина, по които са се събуждали в миналото:

Будилникът на И Син

Ако си мислите за петли… да, те съществуват достатъчно отдавна, че да будят хората, но проблемът им е, че не са най-прецизни с времето.

Противно на представите на хората, които не са прекарвали поне няколко дни на място, където има петел – тези животни са ужасни будилници. Те кукуригат по всяко време, когато решат, стига да не спят, разбира се.

Това е причината още през 725 г. И Син, китайски монах, математик, инженер и астроном да създаде часовник, в който механизъм да задейства гонг в различни часове. След като е напълно завършено, изобретението е наречено „Shui Yun Hun Thien Fu Shih Thu“ или „Сферична карта на Рая през птичи поглед, задействана от вода“.

И все пак, не било достатъчно практично този „будилник“ да стои близо до леглото на хората, защото машината се състояла от голямо водно колело, което след като се завърти, задейства малко куклено шоу със звънци.

Естественият будилник

Индианските воини използвали пикочния си мехур, за да се събуждат. Според историци те дори можели да определят кога да се случи това, като изчислявали количеството вода, което да изпият преди лягане.

Тази техника би била чудесна и днес за хората, които постоянно отлагат алармата си – някои неща не могат да бъдат отлагани дълго.

Огнено събуждане

През XVIII в. хората, които искали както духовни, така и визуални стимуланти да ги извлекат от сънищата им, са може ли да разчитат на алармата с кремъклийка.

Когато часовникът в австрийското изобретение ударел определен час, се чувал звън, който задействал механизъм, изстрелващ кремък в машината. Искрата от кремъка пък запалвала свещ, чиито пламък се изстрелвал силно нагоре от капака на кутията, в която е поставена свещта.

И ако тази серия от събития не довеждала до запалване на дома, била доста интересен и красив начин за старт на деня.

Личният будилник на Леви Хътчинс

През 1787 г. Леви Хътчинс създава най-ранния личен будилник. Основният проблем е, че го прави за себе си, затова се включва само в 4 ч. през нощта, за да го буди за работа.

Неосъзнавайки значението на революционното си изобретение, той не го патентова. Щом имало какво да го буди сутрин, Хътчинс бил доволен.

Механичният будилник е патентован в Европа през 1847 г. и в САЩ през 1876 г., но по това време все още хората не изпитват голяма нужда от него, заради съществуващите „хора будилници“.

Във Великобритания и Ирландия професията да будиш хората съществува до 70-те години на XX в. Тя се състояла в това да обикаляш и да чукаш по прозорците на спалните на клиентите си, докато не разбереш, че със сигурност са се събудили.

Тъй като по време на Индустриалната революция е по-изгодно да наемеш човек да те буди, отколкото да си купиш часовник, тези услуги са много търсени.

Хората будилници използвали меки чукове, дълги прътове и дори изстрелвали грахови зърна от сламка срещу прозорците на спалните.

А как са се будели самите хора, които будят останалите? Може би са имали проблеми със съня или са ставали лесно, кой знае.

По този въпрос хората се шегували „Нашият будилник си има будилник, който също си има будилник. Ако нашият будилник не ни събуди, то сигурно и него не са го събудили“.