Злоупотреби с горива на митница Варна разкри в предаването „На открито“ по БНТ Валя Ахчиева.
Темата на разследването е за това, какво се случва със Закона за акцизите и данъчните складове и едни ЖП цистерни, пълни с газьол, разтоварен от руски танкер на варненското пристанище ПЧМВ.
По закон от 1 януари 2018 година на всяко българско пристанище, където може да акостира танкер трябва да има измервателни уреди, свързани с митниците и НАП. Малко е известно, че след промяната в закона – на 29 декември 2017 година само два дни преди нова година и преди да влезне в сила законовата промяна, финансовият министър Владислав Горанов подписва една наредба на министерството на финансите, че срокът за слагане на измервателни уреди се удължава, вместо да е в сила от 1 януари, влиза в сила от 1 юни. Така самата държава, която тръби, че се бори с контрабандата и която трябва да пълни бюджета, слага една врата в полето за още пет месеца, и през нея да мине всеки, който иска до внася гориво.
Цели два месеца и половина никой в държавата не се е усетил, че така се нарушава Конституцията. Една наредба противоречи на самия закон. Законът казва срокът е 1 януари, а една наредба от 1 юни. И така танкери влизат и излизат, и носят гориво през януари, февруари и през първите две седмици на март – танкери внасят горива в Бургас и Варна на пристанища без измервателни уреди, в нарушение на закона, но в духа на наредбата, която им дава отсрочка до 1 юни. Някой най-накрая се е сетил, че така се нарушава Конституцията и на 16 март 2018 г. депутатите вкарват този удължен срок и в Закона за акцизите и данъчните складове. А за да маскират гафа, те приемат, че закона ще действа със задна дата. Тоест узаконяват незаконното разтоварване на пристанища без измервателни уреди.
След тези промени горивото не влиза в данъчен или митнически склад, а се товари направо на вагони цистерни. Валя Ахчиева разкрива, че тези цистерни се движат само по едно направление – данъчния склад на „Инса ойл“ в село Белозем, община Раковски, край Пловдив. Е има и едни три танкера на „Полисан“ в Русе.
Трябва да припомним, че „Инса ойл“ има свой данъчен склад в Бургас, като наемател на едно кейово място на пристанищен терминал Бургас Изток 2 с пристанищен оператор БМФ Порт Бургас, и там може съвсем спокойно по-бързо и по-евтино да превозва горивото в данъчния склад край Пловдив, в село Белозем – та защо Инса ойл превозва горивото си от по-далеч от Варна.
Валя Ахчиева открива, че между 25 и 28 март 30 железопътни цистерни, предназначени за „Инса ойл“, са престояли във Варна. Проблемът е, че те не са били охранявани от митничари, както изисква закона. Товарът е бил пазен от охранителна фирма.
По принцип влаковете с газьола пътуват 24 часа от Варна до Белозем. Справка на БНТ в Агенция „Митници” за отчетено в системата БАЦИС горивото от данъчния склад на „Инса ойл“ в село Белозем показа, че горивото от първия влак е престояло два дни преди да бъде отчетено от системата, че е влязло в данъчния склад. Втория и третия влак са престояли по един ден.
От своя страна Европейският парламент дори написа цял регламент и правила, за това как да се превозват горивата, за да няма риск за фиска на Общността.
Практиката на „Инса ойл“ показва, че всеки може да си наеме няколко вагона, да си ги сложи на краен коловоз на гарата и да си складира горивото без митнически контрол.
