Върховният касационен съд (ВКС) потвърди решението на Софийския апелативен съд (САС) по делото срещу Златомир Иванов и други подсъдими за образуване, ръководене и участие в организирана престъпна група, съобщиха от ВКС.
С въззивното решение присъдата е изменена, като САС е намалил размера на наложените наказания на Златомир Иванов от осем години лишаване от свобода на шест години и шест месеца лишаване от свобода; на Марин Вълчев от три години и шест месеца лишаване от свобода на три години лишаване от свобода. На Росен Иванов присъдата е намалена от една година лишаване от свобода на девет месеца лишаване от свобода.
По отношение на Стоян Дичев съдът е изменил присъдата относно първоначалния режим и тип затворническо заведение за изтърпяване на наложеното му наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена.
Тричленния състав на Върховния касационен съд (ВКС) остави в сила въззивното решение от 21 август 2014 г. на Софийския апелативен съд (САС). С него частично е изменена присъдата от 13.02.2012 г. на Софийския градски съд (СГС). Решението не подлежи на обжалване и протест.
С присъдата на СГС част от подсъдимите са признати за невиновни, а останалата част за виновни по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 и ал. 2 от НК (образуване, ръководене и участие в организирана престъпна група). В посочения член се казва за убийство, извършено по начин или със средства, опасни за живота на мнозина и предумишлено убийство, за причиняване на телесна повреда и за държане без надлежно разрешение на високорискови наркотични вещества, за които на осъдените са им наложени наказания.
Съдебният състав на ВКС приема, че касационният протест и всички жалби са допустими, но неоснователни.
Подсъдимите Златомир Иванов, Иван Величков, Даниел Кръстев, Мариан Вълчев, Евгени Евгениев, Стоян Дичев, Росен Иванов, Кирил Атанасов, Коста Трифонов, Борислав Секулов и Мартин Димитров са били признати за виновни. Подсъдимият Златомир Иванов е признат за виновен като ръководител на групата, а останалите като нейни участници.
В мотивите на ВКС пише: „По отношение на признатите за виновни подсъдими за престъпление по чл. 321, ал. 1 и 2 от НК съдът е установил доказаност на елементите от обективна и субективна страна. Правилно са индивидуализирани и периодите на участие на всеки един от признатите за виновни подсъдими.
Напълно вярно е разбирането на съда, че за съставомерността на деянието не е необходимо всички да са участвали в групата през целия период на нейното съществуване, като деянието се явява започнато в момента на присъединяването на дадения подсъдим към ОПГ и е довършено също така конкретно за всеки подсъдим към момента, в който е преустановил своето участие.
Установена и ясно разграничена е ролята на всеки един от гореизброените подсъдими както по райони, в който са се разпространявали наркотичните вещества, така и по видове наркотици, а и по конкретно осъществявани функции и йерархично място в групата”.
Върховните съдии констатират, че въз основа на събраната и проверена доказателствена
маса решаващите съдилища са извели и липсата на доказаност относно участието на подсъдимите Валентин Луков, Ивайлов Борисов, Юлиян Зашев, Георги Йорданов, Филип Христов, Георги Петров, Богдан Василев, Мартин Горески, Петър Йорданов и Васил Колев в състава на организираната престъпна група.
„Независимо от изтъкнатите съображения в рамките на доказателствения анализ, първата инстанция при правните си изводи отново е изложила своите съображения, за да приеме недоказаност на обвинителната теза за всеки един от посочените подсъдими, които изцяло са възприети от въззивния съд”, пише в решението на ВКС. Там се уточнява, че касационната инстанция също споделя правилността на тези изводи – за липсата или недостатъчност на доказателствата, които да обусловят по изискуемия се несъмнен начин съпричастност на тези подсъдими към установената престъпна група.
По отношение на доводите за явна несправедливост на наложените наказания в мотивите на ВКС пише, че са неоснователни, като са изложени подробни аргументи за правилността на отчетените от решаващите съдилища смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, намерили отражение при индивидуализацията на наказанията.
