Лошо нещо е мързелът. Нали така? По традиция мързелът се приема като сериозен недостатък на характера. 

Трябва да не забравяме обаче, че единствено и благодарение на него са създадени съвременните технологични придобивки, които улесняват и подобряват живота ни–дистанционното, пералнята, прахосмукачката и още много други.

Дори самият Айнщайн е казал, че е безпредметно да се работи непрекъснато. Човек трябва да спре и да се отпусне и за се позанимава с малок по-приятни неща, които ще го разтоварят.

Предлагаме на вашето внимание представяме няколко от златните правила на мързела. Хайде по-весело, пък може и с нещо да помогнат…

 Човек се ражда изморен и живее за да си почине.

Вярно е! Щом не помним онези кошмарни девет месеца, прекарани затворени в утробата на майка си, значи са били толкова стресиращи и изтощителни за нас, че умът ни автоматично ги е изтрил от паметта, ако изобщо в тези ранни зародишни години може да се каже, че сме имали някаква способност за нормално протичащи умствени процеси. В противен случай всеки щеше да е достатъчно гениален, за да помни раждането си.

Обичай леглото, така както обичаш себе си.

То е символът на човешкия мързел, също като дивана, плажната хавлия, шезлонга, хамака, люлеещия се стол и прочие безценни предмети-символи на човешкото безделие и лентяйство.

Почивай през деня, за да може да спиш вечерта.

Замисляли ли сте се някога на какво се дължи безсънието? Учените са го доказали – на прекомерен стрес, резултат от неуморните работни часове, прекарани в офиса и количеството изпит кофеин, изяден шоколад или изконсумирани енергийни напитки, с помощта на които сме се надявали да поддържаме уморения си мозък буден и работоспособен.

Ако видиш някой да си почива, помогни му.

Приятел в нужда се забравя…ъъъ…познава!

Работата е свещена. Не я докосвай! 

Нищо не ме привлича повече от работата. Мога да седя и да я наблюдавам с часове. А да – и да давам по някое и друго нареждане или команда, за да не губя тренинг. Тук изпусна едно петно. Почисти го, какво се размотаваш?

Никога не отлагай за утре това, което можеш да свършиш вдругиден. Свещено правило!

А някой се опитал да го развали, заявявайки: „Не отлагай днешната работа за утре”. Недопустимо! Скандално! Сто процента измислено от някой подмолен работохолик.

Когато имаш неотложна работа, легни да спиш.

Ако наистина е неотложна, все някой друг ще я свърши. Ако никой не я свърши, значи не е неотложна. Колко по-ясно от това да ви го обясни човек?

Никой човек не е умрял от почивка.

Вървели баба и дядо из парка на разходка, уморили се и решили да седнат на една пейка, за да си починат. Седнали и… починали! (авторът се извинява на всички чувствителни читатели за черния хумор, но целта оправдава средствата, а моята цел е да забавлявам аудиторията).

Когато изпиташ желание да работиш, седни и чакай да ти мине. 

Желанието за работа е плод на вашата фантазия, халюцинация, ирационален страх от това, че сте безполезни. Не се поддавайте на тези игри на съзнанието. Бъдете силни! Не се шашкайте – най-вероятно става въпрос за недостиг на кислород в мозъка, което води до хронична скука и затъпяване. Проветрете помещението, в което сте се отдали на заслужено мързелуване и се успокойте. Има достатъчно добри и лесни начини за забавление (неизискващи особени усилия от ваша страна), които може да приложите в борбата със скуката и илюзорното желание за полагане на трудова дейност.

Щом работата е здраве нека работят болните.

Авторът си запазва правото да се въздържи от коментар. Оставям това удоволствие на читателите…

Който не работи, поне да си почине.

Да си починеш от почивката, са казали мъдрите хора. За да ви стане по-ясно, прочетете последното правило.

Без почивка, трудът не е сладък.

Няма случайни работи в този живот. Да вземем за пример празниците, особено тези когато се събират по няколко дълги почивни дни. Какво се случва – преяждане, залежаване, мързелуване в обилни дози, с други думи – пълен лешпер. В края на това изморително празнуване, срещи с роднини и обилни празнични вечери, вие вече нямате търпение да се върнете на работа, където ще бъдете толкова заети с натрупалите се задължения, че няма да имате време да си помислите за храна и най-накрая ще ви олекне. В случай, че се самозабравите и прекалите с поетите професионални задачи, върнете се към по-горните правила.

Пожелаваме успех на всички начинаещи мързеливци!

А ако все пак работата е неизменна част от вашата амбициозна, упорита и трудолюбива личност, не се притеснявайте. Не всеки е надарен с уникалната способност и талант да мързелува. Или пък да работи…