Здравият и щастлив брак не е въпрос на случайност или късмет, а резултат от усилена работа, включително и над себе си.

За изграждането на силна връзка трябват двама души – може би несъвършени, но готови да работят над себе си. И макар да не сме в състояние да променим партньора (колкото и да се опитваме), можем да променим ситуацията и да накараме партньора да поиска да направи отношенията ви по-хубави.

За начало трябва да дадем положителен пример, отстранявайки собствените си грешки и пороци. Кои са те? Подценяване на невербалните сигнали Близостта не е само секс. Спомнете си как сте се чувствали, когато сте били много влюбени – искали сте да се притиснете силно до любимия и да не го пускате.

Брачните двойки често забравят за силата на докосванията. Нежната прегръдка, окуражителното потупване по гърба, нежното погалване по ръката – всичко това стимулира отделянето на окситоцин, който често бива наричан “хормонът на любовта”.

А какво да кажем за позата и изражението на лицето ви при разговори със съпруга ви? Той често ли вижда свъсени вежди и кръстосани пред гърдите ръце? Ако е така, най-вероятно и в тона ви звучат метални нотки.

За какво са ви тези сигнали на агресия? Не сте на бойното поле. Намирате се до любимия си мъж. Отпуснете мускулите на ръцете и лицето. Затворете за няколко секунди очи и си представете съпруга си като рицар на бял кон (супермен, тореадор, каквото ви харесва). А сега отворете очи и се усмихнете палаво.

Усещате ли как от вас струи позитивна енергия? Съперничество и конкуренция Една от най-важните стратегии в брака е съпрузите да действат като екип, а не като конкуренти. Конкуренцията е уместна и дори полезна на работното място и в спортните състезания. В рамките на една влюбена двойка обаче не може да доведе до нищо добро.

Радвайте се един на друг и оставете съперничеството извън рамките на взаимоотношенията ви. Излишно е да сравнявате постиженията си с постиженията на мъжа ви. Добре ще е да пресечете и опитите на ваши приятели да правят подобни сравнения – например, споменавайки, че провокациите обикновено водят до лош резултат. В крайна сметка всички имат различни цели в живота и различни критерии за успех.

Зла ирония

Хората с добро чувство за хумор обикновено могат да се похвалят със силен интелект. Но злоупотребата със саркастични забележки в общуването с партньора може да доведе до нарастващо раздразнение и открита агресия.

Психологът Клифърд Лазаръс определя сарказма като “враждебност, маскирана като хумор”. Разбира се едно-две иронични изказвания могат да оживят разговора, но увличайки се по солените шегички, рискувате да станете токсичен събеседник. В големи количества сарказмът потиска доброжелателността и в този случай партньорът едва ли ще се чувства като ваша защита и опора.

Спазване на установените правила “Мъжът трябва да издържа напълно семейството”, “Нормалните двойки пазаруват заедно”, “Любещият съпруг подарява цветя на жена си не само на празници” и т.н. Някои издания редовно публикуват статии със заглавия от типа “50 признака на идеалния мъж”, от които можете да почерпите нови догми. Но сигурни ли сте, че искате да живеете именно по тези правила? Може би ще е по-добре да измислите и разработите заедно с партньора си собствени стандарти за вашия индивидуален щастлив семеен живот.

Подредете нещата така, че всеки да прави това, което му се удава по-добре. Например ако имате навика да се губите в големи магазини, за какво ви е да ходите там? За да обикаляте безцелно с количката ли? Няма ли да е по-лесно да съставите списък за пазаруване и да пратите мъжа си до магазина, докато вие самите междувременно правите нещо полезно?

Саможертви

Странно, но почти всяка жена в даден момент от живота си е готова да се жертва за някого. Например да зареже кариерата си и да спре да се вижда с приятелки заради любимия. “Жената е пазителка на семейното огнище, тя трябва да забрави за личните си интереси” – този предразсъдък е съсипал живота на стотици хиляди жени.

Днес психолозите са на мнение, че склонността към саможертва е един от най-ярките признаци на ниската самооценка. Някои дори смятат това за своеобразна зависимост и често го сравняват с религиозния фанатизъм.