Жените да бъдат нащрек, призовава Павлина Трифонова в 24 часа.

„Росица, Христина, Яна, Виктория… Всички те умряха от насилие.

Техните случаи придобиха известност, но има още десетки. Млади момичета, жени, които си отиват от този свят изнасилени и убити.

Травмата за обществото е голяма. Говорят експерти, представители на държавната власт и обикновени граждани. Всички се питат защо се случва така и има ли начин подобни трагедии да се избегнат. И както обикновено става през последните години у нас, отново кристализира идеята за по-голяма роля на полицията.

Ето и сега, след убийството на Виктория Маринова в Русе, нещата неизбежно поемат в тази посока.

Сдружение на русенци, спортуващи за здраве, започна подписка за видеонаблюдение и патрулираща полиция в парковете. Негови представители твърдят, че предполагаемият убиец Северин Красимиров е смущавал и други жени в парка, в който бе нападната Виктория.

Освен това там имало и ексхибиционисти. Въобще все неща, които по принцип са притеснителни и гражданите би трябвало да сигнализират в полицията за тях. Въпросът е защо никой не го е направил или пък е подаден сигнал, но не са предприети никакви мерки и сега гузно се мълчи.

Каквато и да е причината за мълчанието, платената цена за него е много висока. И тя не се измерва само със смъртта на Виктория, а с цялостното усещане, че не можем да се справим с изродите, които живеят сред нас. Защото как по друг начин да наречем човек, който насилствено прави секс и ликвидира жертвата си.

Вероятно си спомняте историята на сестрите Христина и Росица Белнейски, които бяха жестоко изнасилени и убити преди 12 г. Двете бяха отишли на среща с приятели в заведение в Пазарджик. След като го напускат, следите им се губят. След дни намират обезобразените им тела в отдалечена местност. Години отнемат на разследващите органи да открият кой е извършителят. През това време много девойки и жени живеят в страх, че на тях може да им се случи същото, защото извергът, погубил сестрите, е на свобода.

Чак през 2011 г. за престъплението пред съда е изправен Лазар Колев и то благодарение на това, че през това време е осъден за грабеж и докато е в затвора, признава на съкилийник за случилото се с Белнейски. Така той е осъден на доживотен затвор, въпреки че не признава вината си. В психиатричната експертиза на Колев по делото пише, че има неудовлетвореност и гняв в отношенията с другите, че поведението му е саморазрушително с фиксация към сексуалната тематика.

Нека да видим какво казват психиатрите за друг осъден по нашумял случай за изнасилване със смърт – склонен на агресия при възникване на пречка за постигане на целта му. Това е Николай Русинов-Чеци, който излежава присъда от 20 г. за убийството на Яна Кръстева в Борисовата градина в София през 2011 г. Също много потресаващ случай, който се разнищваше с години пред погледите на обществото, всявайки страх.

Психопрофилът на Северин също ще бъде ключов при установяване на мотивите за убийството на Виктория. Адвокатът на нейното семейство вече повдигна завесата по темата, като обяви, че вероятно той носи “престъпни гени”. Преди да се обеси в затвора, баща му се интересувал само какво да открадне, да се напие ида набие жена си. Не е припознал Северин за свое дете и затова той носи фамилията на майка си, която работи в Германия, за да издържа 8-те си деца.

“Тези хора са изключително първосигнални. Те са на дъното на социалната прослойка”, разказа адвокат Андрей Желязков.

Като бивш полицай очевидно той има информация що за птица е Красимиров. Вероятно и много други хора в Русе са поназнайвали, но са предпочитали да си мълчат и да не си създават проблеми. Обяснимо поведение, когато става дума за липса на доверие към институциите и ширещо се чувство за безнаказаност.

Лошото обаче е , че бездушното и страхливо поведение прави нещата още по-страшни. Защото, ако днес си затваряме очите, за да не си нарушим спокойствието, утре някой може насилствено да разруши целия ни свят.

И това не е само български проблем. Даже когато става дума за сексуални насилия, дори не сме в челните редици. Във Великобритания, която от години е на първо място в ЕС по този показател, също през последните дни има дебат какво наистина би свършило работа. Причината е, че след февруари има 10 нападения на жени в Лондон, като повечето са до една и съща метростанция. Британската столица е сред най-наблюдаваните градове заради ширещата се престъпност и опасността от терористични нападения.

Въпреки това няма осъден за нападенията, колкото и да изглеждат идентични. При почти всички от тях мъж се приближава, заговаря самотна жена, след това прави опит да я прегърне или целуне и я атакува сексуално.

Полицията задържа предполагаем извършител, но след това го пусна. А на всеобщата тревога отговори с доста скандални препоръки към дамите. Част от тях гласят да не се движат по улиците със слушалки и да не разговарят дълго по мобилен телефон, за да са винаги нащрек. Да се движат само по осветени улици, да информират някой близък за маршрута си и кога евентуално ще се приберат, а ако забележат нещо подозрително – да се обадят в полицията.

Някои женски организации ги определиха като псевдопрактични съвети за сигурност, зад които се крие несправедливо искане към жените да променят своето всекидневно поведение.

Джесика Итън, която организира кампании в защита на жертви от сексуално насилие, смята, че съветите на полицията са смешни и безполезни. Според нея трябва да се назове ясно проблемът – а той е кои са извършителите на тези деяния, и те да понесат цялата строгост на закона. “Когато има терористична атака, политиците излизат и казват: Ние няма да променим живота си, защото заслужаваме безопасно общество. Но когато жените са нападани и изнасилвани, им се внушава, че трябва да коригират поведението си. Защо те трябва да променят своя живот заради сексуалните престъпници?”, казва Итън пред Би Би Си.

Подобна беше реакцията и преди две години в Германия, когато след серия от сексуални нападения в новогодишната нощ в Кьолн кметът на града Хенриете Рекер призова жените да стоят на разстояние от непознати на улицата и да се движат в групи, за да не привличат внимание.

Да, много е несправедливо да жертваш собствената си свобода заради страдащи от комплекси хора. Но трябва да признаем, че живеем в свят, в който все повече хора изпадат зад борда. Израстват в нищета, без обич и от малки са закърмени със сексуално насилие. Те на практика не познават друг код за общуване.

И когато видят обект на желание, който няма как да спечелят с конвенционални средства, единственото, което им идва наум, е насилието. Така че известна бдителност и предпазливост не са излишни, а също и бързо търсене на експертна помощ. Ако към полицията няма доверие, вече съществуват много неправителствени организации, които знаят как се постъпва в подобни кризисни ситуации. Затова следващия път, когато някой ви се покаже гол в парка или пък ви опипа в градския транспорт, не мълчете.

Но не се опитвайте и да се справяте сами! Търсете съюзници!

Явно това е единственото спасение, докато социалните и правораздавателните служби на всички нива не започнат да си вършат по-добре работата. Защото семейството на Северин не е изключение. Много деца израстват като него и има опасност да повторят същия модел на поведение.“