„Виждам, че Николай Хайтов дири кокалите на Левски и около него има един брадат мъж. Да не ги търсят, във вода са. Костите на Васил Левски са в Искъра!“ Това казала пророчицата Ванга пред жената на писателя Николай Хайтов – Жени Божилова.
„На мен ми беше много интересно и слушах леля как разказва за Дякона“, споделила пред столичен вестник пловдивската офталмоложка д-р Радка Кирчева, която до смъртта на Ванга живееше редом с нея.
„Разбрах за тези думи на Ванга от баща ми. Той след тях се сети да провери товарителниците на разкопките – къде са били извозвани отпадъците от „Света Петка Самарджийска“, където се считаше, че е погребан Левски.Оказа се, че сметостоварището е било в река Искър. Има много приказки по тази тема, така е. Но знам, че е останала само косата на Левски. Той я отрязал и я е дал на майка си“, това разказа и Александър Хайтов, син на покойния писател.
144 години от обесването на Васил Левски повечето загадки около неговата светла личност все още не са разплетени.
Съществува версия, че след свалянето им от бесилката тленните останки на Дякона са заровени в гробището за престъпници на София, а после родолюбиви българи са ги преместили в храма „Света Петка Самарджийска“ в подлеза при ЦУМ. Основен поддръжник на това вярване приживе бе Николай Хайтов. Писателят посвети голяма част от живота и делото си на мистерията с гроба на Левски. За да търси съдействие за разрешаването на загадката, той е ходил дори и при Тодор Живков. Тато му отказал среща, но пък Людмила Живкова взела работата присърце.
По нейно нареждане по времето на соца върху храма била поставена паметна плоча. Надписът там гласи, че има редица данни, според които костите на Левски са погребани в църквата „Света Петка Самарджийска“. Мемориалната плоча престоява само един ден и е свалена. Предполага се, че отстраняването й става по заповед на ЦК на БКП.
Комунистите не желаят да се доказва и изтъква, че Дякона е заровен в храм. Ако се знаело това, хиляди са щели да се стичат в „Света Петка“ на поклонения пред Апостола. Това е щяло да се окаже бонус за омразната на соцвърхушката Българска православна църква.
Има подозрения, че костите на Апостола са открити при разкопки около храма през 1956 г. По онова време се правени проучвания за строежа на гигантски паметник на Ленин и докато си вършат работата, бачкаторите се натъкват на тленните останки на националния ни герой.
Тодор Павлов, председател на БАН и сив кардинал на БКП, нарежда находката да бъде тутакси изхвърлена.
Индикация, че Васил Левски е погребан в „Света Петка Самарджийска“, се появява за първи път на 6 март, 1937 г. Тогава във в. „Мир“ е отпечатана статия със заглавие „Де са костите“. За материала е интервюирана Мария Поппавлова, съпруга на Ботевия четник Илия Джагаров. Тя научила истината за гроба на Дякона от мъжа си в сетния му миг. Преди да издъхне, той й споделил:
„Изрових трупа на Левски заедно с още един човек. Името му е Христо Хамбарков, епитроп на църквата „Света Петка Самарджийска“. Апостола беше заровен на плитко, близо до бесилката му. Погребахме го в църквата. Вляво от олтара. Помнете, да знаете. Може един ден да потрябва на историята къде и как е погребан Васил Левски“, заръчва мъжът, а жена му изпълнява последната му повеля.
