Те са най-близките роднини на човека, но повече от 60% от маймуните в света са застрашени от изчезване, разкрива шокиращ доклад, цитиран от „Дейли Мейл“.
Бъдещето на приматите – маймуни, дългопети, лемури и лорита – е мрачно като горите, които обитават и които все повече и повече биват изсичани. Изследователите предупреждават, че наближава краят за по-голямата част от 504-те вида примати в света – почти две трети от тях са застрашени от изчезване, а популацията на 75% от тях е в упадък.
Зад този срив стоят увеличението на промишленото земеделие, огромните животновъдски ферми, сечта, сондирането за нефт и газ, миньорството, строежите на язовири и строителството на пътища. Въпреки, че са сред най-харизматичните животни, само една „революция“ би спряла изчезването на приматите, категорични са авторите на проучването.
Примати са открити в Южна и Централна Америка, Африка и Азия, но две трети от видовете се срещат само в четири държави: Бразилия, Мадагаскар, Индонезия и Демократична република Конго. В Европа единствената колония на диви маймуни е по скалата на Гибралтар.
Незаконната търговия с дивечово месо е унищожило животните, наред с промените в климата и болестите, предавани от хората на приматите.
Проверки на 89 пазари в Камерун и Нигерия са разкрили 150 хил. маймунски трупове на примати от 16 вида, които се продават като дивечово месо.
Те варират от малкия миши лемур на мадам Берта до огромните мъжки западни и източни планински горили.
Авторите на проучването алармират: „Имайки предвид големия брой видове, които в момента са застрашени от изчезване и популацията им бързо намалява, светът скоро ще се изправи пред голямо събитие – изчезването на тези видове, ако не се вземат незабавно ефективни мерки“.
Нарастващото търсене на палмово масло заплашва африканските маймуни и орангутани в Суматра и Борнео, а разширяването на каучуковите плантации в югозападен Китай е причинило изчезването на два вида гибони.
Професор Ана Некарис, професор по антропология в университета Оксфорд Брукс и един от авторите на изследването заявява: „Предстоящото изчезване на нашите най-близки роднини не бива да се приема с лекота. Приматите, били те огромни и харизматични или малки и нощни, са жизнено важна част от екосистемата“.
