В последните месеци на вече отминалата година имах удоволствието да посетя едно от най-невероятните кътчета на България – Родопите.

Останах запленен от магията и красотата на това място, но нещото, което ме впечатли най-много, беше именно отношението на местните хора. Бях чувал, че родопчаните са хора с големи сърца, но въпреки това бях впечатлен от уникалното гостоприемство на жителите на всяко селце, през което минахме.

Прекрасно е някой непознат човек да се отнася с теб така, сякаш те познава от десет години. И след това се замислих защо това прекрасно отношение между хората остава заключено в романтиката на Родопите. Как така сме го загубили в своето ежедневие тези толкова прекрасни междучовешки отношения?

Може би, поради факта, че в големите градове всички бързат за някъде и са затворени в своето ежедневие, хората се изолират един от друг. Съответно и всеки един човек има свои проблеми, които малко или много рефлектират върху неговото държание спрямо околните.

И в следствие на тези неща от нашето ежедневие са отпаднали простичките мили думи като “здравей”, “приятен ден” и топлите усмивки. Аз обаче твърдо вярвам, че те отново могат да намерят своето място и че с тях можем да направим и ежедневията на околните по-добри.

Можем да поздравим касиерката в магазина, да кажем “благодаря” на кондукторката, която ни дава билетчето в автобуса и да задържим вратата за дамата, която идва след нас. Можем да усмихнем деня на някого и с това си дело да направим и себе си по-щастливи и пълноценни.