Китай е огромна държава, третата най-голяма в света, но въпреки това има само една часова зона – Стандартно китайско време (CST).

В миналото часовите зони са били пет, но комунистите ги обединяват в една в края на 40-те години на XX век, за да е по-просто. Китай е единствената голяма държава, която използва само една часова зона.

Замисъл

Причината е политическа и практическа. Комунистическата партия установява сегашната система малко след основаването на Китайската народна република през 1949 година, за да опрости операциите, но и да изглежда сякаш страната е по-обединена.

Това е бил силен политически ход, понеже страната е голяма и обхваща много региони и етнически малцинства, а в исторически план винаги е било трудно една власт да управлява всичките.

Особено важно е било да се контролира цялата страна през 1949 година, след като тя е била разделена от гражданската война в продължение на повече от две десетилетия, а преди това дълго време е била разединена.

Практически проблеми

Такава голяма територия само с една часова зона си има и своите недостатъци. Това представлява особено голям проблем за хората от западните провинции. Пекин е 3 часа и половина след западните големи провинции, което означава че някои път слънцето изгрява в 10 часа!

Много от хората в тези провинции са от етнически малцинства и смятат, че налагането на една часова зона е ненужно. Освен това много фермерски общности в страната използват свое време, защото земеделската работа започва по изгрев слънце, независимо от официалния час.

Изключения

Хонконг и Макао са приели свои часови зони, наречени Хонконгско време (HKT) и Стандартно време на Макао (MST). И двете се движат спрямо Координираното универсално време (UTC) + 8 часа. Много региони в Западен Китай, особено Синдзян, също вървят по собствено, неофициално време. Макар това понякога да е по политически причини, обикновено е за да е по-практично. Магазините например работят по различни часови зони, за да е по-удобно на хората да пазаруват.

Източник: iskamdaznam.com