Чистотата в Германия и по-конкретно в Швабия не е „вродено качество“ на германците, а даже е принудително внесена културна особеност.

Дълго време германците изхвърляли боклука, пепелта, изпражненията на животните, кости, помия от кухнята направо пред оградите си, или където намерели. В резултат това довело до крайно несанитарни, болестотворни условия и крайна мръсотия в градовете.

През 15 век графът на Вюртемберг видял цялата тази смрад и решил да направи нещо по въпроса. Издал указ, с който постановявал, че тор и изпражнения, произведен от едрия добитък и от хората трябва да бъде изнасян извън града, или поне да бъде изхвърлян в реката, и то през нощта.

От този указ, както може да се досетите, нямало особен резултат. Самата проверка на това дали се спазва от всички била невъзможна, а да се сложи полицията до всеки обор било малко скъпо.

Отделно, винаги съществува и чисто битовият момент на даването на лакомства или пък директно на подкупи на слугите на закона, което допълнително спъвало изпълнението на наредбата.

След това графът издал нов указ, след който германските градове и села внезапно станали наистина чисти. Същността на постановлението е, както следва: ако забележите, че вашият съсед няколко седмици не премахва боклука си, законът пише, че ще бъде наказан не само той, но и вие.

И също така пише, че тогава губите право върху част от земята си. В резултат на това всяка събота всичко почистват основно предната част на двора си, тъй като е разумно да се страхуват от козните на съседите си.