Kак се събират доказателства срещу организирана престъпна група за извършване на побой, палежи, отвличане и лихварство? Със сигурност отговорът на този въпрос знаят в Специализираната прокуратура, която в началото на годината внесе в съда 38 тома доказателства срещу превърналия се в нарицателен пример за недосегаемост кмет на село Галиче – Ценко Чоков.
Някъде преди 15 години Чоков за пръв път попадна в центъра на общественото внимание. В началото кметът с тежките златни ланци и анцузи беше даван за пример – как в Галиче отсъстват типичните за обезлюдените населени места грабежи и кражби, жертви на които стават предимно самотни възрастни хора.
Оказа се обаче, че цената на това спокойствие е доста солена – кметът просто бе превърнал Галиче във феодално владение, където законите ги определяше еднолично Чоков. След поредните палежи, побоища и заплахи едва преди година държавата, в лицето на прокуратурата, се зае да възстановява “върховенството на закона”.
Така през месец май 2016 г. Чоков най-накрая бе арестуван. Това накара и част от жертвите му да проявят смелост и да се съгласят да свидетелстват. Това позволи и сравнително бързо – след седем месеца разследване – обвинителният акт срещу организираната престъпна група да бъде внесен в Специализирания наказателен съд.
И тъкмо обществото да вземе да повярва, че у нас съдебната система се е заела да въздава правосъдие, седмица преди първото заседание по делото срещу Чоков и бандата му се намериха две съдийки, които сметнаха, че като “пуснат” под “домашен арест” отстранения кмет на Галиче, това никак няма да се отрази върху показанията на свидетелите.
Да, защото каквото и да е значението на мярката за неотклонение “домашен арест”, според процесуалните закони нейното реално приложение през последните над две десетилетия позволява на обвиняеми и подсъдими да си осигурят индулгенция – дали под формата на последващо бягство от правосъдието или солиден натиск върху свидетелите, които “изведнъж” започват да страдат от амнезия.
Решението на съдиите Росенова и Врачева от Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС) може би нямаше да има тази степен на скандалност, ако преди това почти всички съдии от същия съд и от по-долната съдебна инстанция не бяха намирали достатъчно доводи, за да оставят в ареста “главата” на ОПГ-то. Освен всичко това, оказа се, че “случайното” разпределение на делата в Апелативния специализиран наказателен съд е повече от съмнително.
Председателката на състава, пуснал Чоков вкъщи, съдия Росенова получила делото, докато била в отпуск, когато уж името й изобщо не трябва да е включено при разпределянето на делата. И за да бъде пълен абсурдът, по-малко от денонощие след като намери за основателно Чоков да се прибере в Галиче и седмица преди да застане на подсъдимата скамейка по пет обвинения, съдия Даниела Росенова Иванова застана пред съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, за да иска нов мандат като председател на АСНС.
Седмица по-късно делото срещу Чоков все пак стартира. Очаквано, част от свидетелите бяха забравили как са били обект на престъпление. Единствено признанието на един от свидетелите, че насред Галиче след пускането на Ценко Чоков от ареста отново е бил заплашван и склоняван да се откаже от показанията си, стана причина за повторното задържане на феодала.
И макар да е най-известният, в този казус далеч не Ценко Чоков трябва да е център на вниманието. Дори не и пусналата го съдийка – бившата председателка на АСНС Даниела Росенова. Много по-важно е да се проследи реакцията, по-скоро липсата на такава, на част от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, на съдия № 1 Лозан Панов и най-вече на компрометирания Съюз на съдиите в България, които иначе са “кресливо” проактивни, когато са засегнати интересите им.
Нещо повече, четирима от членовете на съдийската колегия – Калин Калпакчиев, Соня Найденова, Галина Карагьозова и Юлия Ковачева – гласуваха “за” нов мандат на съдия Даниела Росенова Иванова като председател на АСНС. Но нито те, нито ръководещият заседанията на съдийската колегия на ВСС Лозан Панов не проявиха отношение към скандалните начини за “случайно” разпределение на делата в АСНС.
Оглушително мълчание демонстрира и върхушката на ССБ. Всички те забравиха как само преди две години ползваха като основен аргумент “скандалното” разпределение на делата в Софийския градски съд, за да могат да го овладеят чрез протежето си Калоян Топалов.
И ако казусът с Ценко Чоков има своя обществен отзвук, то потънали в блатото на задкулисието не по-малко скандални решения на поставили се в услуга на олигарси съдии остават скрити. Като актовете на съдия Мариана Георгиева, за които в. “Труд” подробно писа на 22 февруари 2017 г. Протектираната лично от председателя на СГС Калоян Топалов съдийка два пъти в рамките на два месеца постановява актове, които в разрез с правото позволяват на укриващия се от правосъдието ръководител на организирана престъпна група Цветан Василев чрез подставени лица да се опитва да запази влиянието си върху най-големия мобилен оператор у нас.
Очевидно “случайното” разпределение на делата в Търговското отделение на СГС в мандата на Топалов работи точно толкова, колкото и в АСНС. Показателен е фактът, че от 23-ма съдии казусите по делата за “Виваком” все се падат на съдия Георгиева, дължаща преместването си от Софийския районен съд в СГС на близкото си приятелство с последната съпруга на председателя на съда.
Обяснения в действията на съдия Георгиева могат да бъдат намерени и в професионалната й биография. Съдийката е бивш служител на фирма на подсъдимия за неплащането на 63 млн. лв. данъци олигарх Огнян Донев, чийто поръчков сайт поставя рекорди по медийно обезпечаване на тезите на фараона Цветан Василев и на неговата защита.
Заради системните разкрития за зависимостите в съдебната система и опитите за овладяването й от подсъдими и обвиняеми олигарси в. “Труд”, е нарочен за отстрел от поредния “морален” ментор. Припряно преди два дни “любимият” на медийните бухалки на Огнян Донев и Иво Прокопиев член на ВСС Калин Калпакчиев настояваше съдийската колегия на ВСС да порицае в. “Труд”. И макар опитът за налагане на цензура от овластения Калпакчиев да е отложен със седмица, то липсата на принципност в поведението му и това на малка част от членовете на ВСС става все по-очевадна.
Когато обществото недоволства от скандални решения като това с “домашния арест” на Чоков, Калпакчиев, Панов и компания предпочитат да мълчат, скрити зад презумпцията за съдийското “самоуправление” и вътрешното убеждение на всеки магистрат. Когато биват разкрити задкулисните схеми на влияние при вземане на решения в угода на един или друг олигарх обаче, незабавно се прибягва към опит за заглушаване и институционален натиск.
Поведението на цензора Калпакчиев добива размерите на пародия. Защото тази му сетивност за защита на “доброто” име на съда отсъстваше, когато в навечерието на избора на председател на ВКС през 2015 г. поръчковите издания на симпатизиращите му олигарси сипеха “опорните точки”, спуснати от Съюза на съдиите в България срещу кандидата Лозан Панов или когато проваленият бивш правосъден министър Христо Иванов ползваше изпълнителната власт, за да руши авторитета на правосъдието, довело в крайна сметка до поставянето на част от съдебната система в зависимост от интересите на задкулисни кукловоди.
Калпакчиев, Панов и компания следва да са наясно, че институционалната заплаха, която се готвят да демонстрират спрямо неудобните им медии, всъщност е провокация и срещу всички тези граждани, които все по-често протестират заради очевидната липса на правосъдие.
Когато миналото лято стотици мотористи обсадиха Съдебната палата в знак на протест срещу съдебното решение – отново за пускане под “домашен арест” на турския тираджия Фарук Бекташ, причинил смъртта на семейство край Сливница, позволило му да се укрие – днешните цензори отново отсъстваха. Нямаше ги и онзи ден, когато колоездачи протестираха за същото – да искат съдът да не “пуска” друг турски шофьор, убил този път велосипедист.
Защото, ако сега съдийската колегия, притисната от натиска на олигархичните медийни бухалки, вземе, че размаха пръст на инакомислещите, то утре Калпакчиев ще реши да поиска ВСС да порицае и всеки близък на жертва на престъпление, който поиска справедливост.
Искането на Калпакчиев за разправа с необслужващите го медии бе съпътствано и от не по-малко скандално друго негово лобистко предложение, което по същество представлява опит за влияние върху номинациите на съдиите за техни представители в следващия състав на Висшия съдебен съвет. Компрометираната върхушка на Съюза на съдиите в България изглежда е започнала да изпитва притеснения, че няма да може да дирижира съдийското гласуване за новия ВСС.
След като преди година скри броя на все по-намаляващите си членове, олигархично зависимото и политизирано ръководство на ССБ пробва през своя представител във ВСС да атакува самоинициативата на все повече магистрати от цялата страна сами да номинират колеги за членове на бъдещето “правителство” на съдебната власт.
В отчаян опит да запази ролята си на ментор в съдебната система посредством Калпакчиев върхушката на ССБ иска съдийската колегия на ВСС да атакува магистратите от Пловдив и Бургас заради това, че са си позволили с почти пълно единодушие да предложат за членове на ВСС свои колеги.
Единственото “прегрешение” на номинираните, оказва се, е тяхната независимост от компрометирания Съюз на съдиите в България, излъчил именно “зависимия” Калин Калпакчиев за член на отиващия си ВСС.
Източник: „Труд“
