Преди няколко години бях във Варшава на една конференция по история на класическото образование. Това пише в профила си във Фейсбук Николай Гочев.

На летището се срещнахме с А.К. Гаврилов – професор по старогръцки в Петербург. Не се познавахме, но една млада жена полякиня, която дойде да ни посрещне, ни запозна и ние веднага се заговорихме.

– Извинете, но ние с вас няма да си говорим на руски – каза тя.

– Няма проблем – каза Гаврилов.

– Няма – казах. – Аз не знам полски, така че нищо не пречи да си говорим на английски.

Качихме се на такси. Варшавското летище е далеч от града, а освен това имаше и задръстване, така че сме пътували поне един час. Разбира се, ние с Гаврилов нямаше защо да си говорим на английски и говорихме на руски, а водачката ни мълчеше.

– Аз не говоря много добре – казах му. – Винаги съм учил руски и досега чета много често, но с говоренето се справям слабо. Забравям думи, а освен това никога не съм сигурен, че улучвам добре падежите.

– Е, да – каза той. – В българския падежи няма, нали?

– Няма. В старобългарския е имало, но сега вече – не.

– Така е. Вие българите не говорите старобългарски. Ние руснаците сме тези, които говорят старобългарски…

Източник: fakti.bg