Коментар на Шайра Овид за Bloomberg
Пиша за технологии от почти десет години, но трябва да направя едно неловко признание – вече не ги обичам.
Всъщност никога не съм била вманиачена по тях, но си спомням ясно първия път, в който ползвах iPod. Чудех се как и защо това магическо нещо не е съществувало досега. Като журналист с ресор „Технологии“ пък смятах, че това е единствената индустрия, която не преминава през кризи, в която хората са оптимистични за работата си и за бъдещето.
Вече не съм толкова сигурна. През последната година на преден план излязоха крайните недостатъци на технологиите. Същите неща, които преди правеха интернет толкова вълнуващ – елиминирането на посредниците за информация, свързването на различни хора, стават все по-плашещи. Започнах да променям навиците си. Вечер не влизам в социалните мрежи, защото там се изливат толкова злоба и яд, че ме карат да се чувствам зле. Залива ме лавина от пропаганда и опасни конспиративни теории.
Не става дума само за социалните мрежи. Хората все по-често говорят за това, че персоналната ни информация е в ръцете на няколко големи компании, че роботите ще вземат работните ни места и че следващата пандемия ще бъде от пристрастеност към технологиите.
Десет години след пускането на пазара на първия iPhone, възхищението ни към него е преминало и обръщаме повече внимание на влиянието на смартфоните върху обществата ни, върху сигурността ни и липсата на обикновена човешка комуникация.
Ако повече хора се фокусират върху негативните на технологиите, това би се отразило трайно на икономиката. Модерни неща като самоуправляващите се автомобили и дигиталното здравеопазване може и да са страхотни, но имат нужда от доверието на правителства и граждани, че помагат повече, отколкото вредят. А доверието ще бъде дефицитно през следващите години.
Вярно е, че технологичната индустрия и преди е била изправяна пред скептицизъм. Когато Едуард Сноудън разкри масовото следене на милиони хора, мислех, че нещата ще се променят, че ще се наложи по-строг контрол. Възмущението от разкритията му обаче не трая дълго.
Сега е по-различно. Изпълнителни директори, политици и бюрократи говорят за вредните ефекти от технологиите. Големите компании често попадат под обвинителни обстрели, дори когато мнозина купуват продуктите им. Ако повечето хора разлюбят технологиите като мен, картината на реалността ни може и да погрознее.
