В края на 2014 НАСА избра продукт, разработван в България, за да модернизира планетарната си система от данни (Planetary Data System).

Националната космическа агенция на САЩ разработи уеб приложение, което събира, структурира и прави достъпни за учените по света данните от марсоходите на мисиите на Марс. То е базирано на продукт на Progress, разработван в България – Progress Telerik DevCraft.

Как НАСА се спря на продукт, разработван у нас, какви са предизвикателствата по организацията нa огромни обеми от данни и кога ще видим човек на Марс – вижте какво сподели пред Economy.bg Том Стайн, мениджър „Операции“ в НАСА.

Том, как и защо НАСА избра продукт, разработван в България?
Най-важният фактор за избора на технологията на Progress Telerik DevCraft беше, че тя отговаря в най-голяма степен на нуждите ни. Това е един цялостен продукт, който ни позволява да направим приложението достъпно с ограничен бюджет и с малко човешки ресурс. Основната причина беше и все още е, че това е най-добрият продукт в тази област.
Работата с ограничения ресурс беше много важен фактор, защото имаме може би един човек, който работи по приложението. Ежедневно обслужваме около 300 души, които ползват приложението – изследователи от марсохода, от общността на учените и от потребителите. Приложението ни може да се използва свободно от всеки по света.

Как протича работата ви с българския екип?
Progress ни оказва огромна подкрепа. Честно казано това е най-добрата поддържка, която сме получавали от нашите партньори. Възможността да отправяме въпроси и да получаваме непосредствена обратна връзка ме изумява. Обикновено с другите партньори отнема около ден, за да получим отговор.

Какви са предизвикателствата пред НАСА в организацията на огромни обеми от данни и изображения?
В някои сфери НАСА едва сега започва да изгражда подход към Big Data. Обемът от данни по отношение на проучванията на Земята е огромен и фокусът все повече е върху това как да се работи с тези големи масиви от данни.
Една от основните разлики между наземните и планетарните системи от данни, за която първоначално не си давахме сметка, беше разнообразието при планетарните данни. При системата за наблюдение на Земята – имаш една планета и няколко сателита, от които постъпват данни и данните са по-ограничени като количество. При планетарната система обаче постъпват данни от множество мисии до планети, комети и астероиди, които изуват различни аспекти. Така че предизвикателството, от една страна, е големият обем от данни, а от друга – комплексността на различните типове данни. Ние не събираме само изображения, а и други типове данни, което прави работата с Big Data предизвикателство.

Как приложението адресира тези предизвикателства?
Целта на това приложение изцяло е да имаме по-добър поглед върху мисията Mars Exploration Rover, която стартира през 2004, и върху мисията Mars Science Laboratory, с която през 2012 се спуска марсоходът Curiosity. Въпросът беше какви данни всъщност носят тези мисии и как да се взимат решения на база на тези данни. Ако научният екип види нещо, което представлява интерес пред марсохода, то тогава се взема решение, какво да се прави на следващия ден.

Какви са основните предимства на приложението?
Основното предимство на приложението е, че позволява преглед на архива от данни от всички мисии до Марс. Така можем да разберем какви данни сме събрали всъщност и защо те са били събирани. Освен това така получаваме бърз достъп до данните. Първата грижа на НАСА е да архивира данните, за да са достъпни в дългосрочен план. Веднъж след като те са архивирани, трябва да се осигури начин потребителите да могат да намерят нужната им информация и да могат да я свалят.

Кои са основните потребители на приложението?
Основните потребители са научните екипи, които работят по мисията, но и други учени, активно работещи с данните, като това могат да са изследователи или студенти. Освен това обществото като цяло може да използва свободно приложението, за да разглежда изображенията и да види какво се случва. Така че приложението има широк кръг потребители.

Какво други организации могат да научат от опита на НАСА с организацията на Big Data?
Една от групите, с която предстои да работим, е Европейската космическа агенция. Ще си сътрудничим с научния им архив в Мадрид. Те също искат да разработят подобни приложения за техните нужди. Но едно от важните предимства на приложението е, че успяхме да стигнем до нашите основни потребители и да разберем какви са нуждите им.

Била ли е Марс някога обитаема, подобно на Земята? Какво сочат данните на НАСА?
Обитаема в смисъла на това, което е Земята днес – не. Но откритията, които бяха направени чрез тези мисии до Марс, отправят истинско предизвикателство по отношение на разбирането ни за планетата.

Кога според Вас можем да видим човек на Марс?
Има голям ентусиазъм относно изпращането на човек до Марс. Но изглежда това няма да стане в следващите поне 6 до 10 години. В момента машините се справят добре в проучването на планетата, вероятно дори по-добре, отколкото хората биха могли. Така че вероятно към този момент най-умно е да се продължи да се инвестират средства в роботизираното проучване на Марс.

Вие бихте ли участвали в мисия до Марс?
Ако имах възможност, определено бих участвал, защото звучи вълнуващо.