Да усещаш пеперуди в стомаха е класически симптом на любовта. Но постепенно пеперудите отлитат и започваш да се питаш – къде изчезнаха? Нормално ли е вече да не ги усещам?
Една жена дава отговор на този въпрос. Ело е с любимия си от 5 години, когато пише това простичко, но трогателно обяснение. Наскоро нейният пост отново стана популярен в мрежата и Ело разказва, че все още е с партньора си и скоро ще направят 7 години заедно. Ето какъв е милият отговор на Ело: „От пет години имам връзка.
И напоследък виждам много постове на хора, които си мислят, че в една връзка винаги трябва да има пеперуди в стомаха, сърцебиене, щом го зърнеш на прага, гушкане всяка вечер, преплетени крака и двойно легло, на което с радост ще спите един до друг всяка нощ. Но връзките не са такива, или поне не са за мен. Когато заживеете заедно, пеперудите изчезват. Сърцето ти не бие по-учестено, когато го видиш, вместо това всичко утихва.
Когато си в една стая с него, се чувстваш спокойна и в безопасност. Когато го прегърнеш, усещаш как сърцето ти забива по-бавно, а звукът от дишането му нежно те приспива. Не се чувстваш като в лунапарк, чувстваш се у дома. Не спите сгушени всяка нощ, краката ви не са така оплетени, че да се чудиш къде започват твоите и къде свършват неговите.
Вместо това спите удобно, един до друг, понякога си обръщате гръб, а после бавно си примъквате назад, за да се докоснете. Сгушваш се в ръката му, преминаваш с ръка през косата му, докато заспива.
Понякога той, още спящ, се протяга и ме придърпва към себе си, като дете, търсещо своето мече, сякаш аз съм неговата едничка утеха. Сутрин, преди да се е пукнала зората, когато светът е син и ти го гледаш през притворени очи, тогава се сгушваш на гърдите му, вдъхваш аромата му и отново заспиваш.
Целувките вече не чак толкова романтични и страстни, но сега са повече. Сега си разменяте и студени целувки, когато ядете сладолед през лятото, разменяте си и лепкави целувки на закуска, когато ядете палачинки. Разменяте си целувки, които значат „трябва да тръгвам“ и „само още една целувка, преди да тръгнеш“.
Разменяте си сънени целувки преди работата, когато не си чула алармата, но допира на неговите устни те събужда, за да не закъснееш. Има целувки за лека нощ, има целувки, които ти казват „толкова си добра в това, което правиш“.
Целувки, които ти благодарят, че се държиш толкова мило, целувки от типа „радвам се, че съм с теб, а не с някой друг“. Има бързи целувки в магазина, когато светът около вас е шумен и забързан, а вие копнеете да поспрете и да се приближите един до друг.
Съобщенията, които си разменяте, не са като преди, не са дълги любовни признания, защото любовта вече се подразбира от само себе си, вече сте минали на следващия етап и си разменяте шеги и закачки за живота, който сте изградили заедно.
Връзките невинаги са като приказките. Те невинаги са изпълнени с фойерверки и искри. Но затова пък са изпълнени със спокойната мелодия на любовта и грижата.
Връзките не са пожар в душата ти, а постоянен огън в сърцето ти, от който ти става топло и спокойно. Огън, който те успокоява в моментите, в които се унасяш в сън. И аз обичам точно това във връзките.
