Бунтът на националната държава – това се случи на Брекзит.
Защо й беше на Англия да остава?
Задайте си този въпрос и се огледайте. Не е безумие някой да се маха от Съюза. Безумие е да не се зададе този въпрос.
Защо да останем?
Англия не е България и там може да се говори честно. Англичаните са прагматици. Тях не можеш да заглавичкаш с мантрата, че Съюзът е нещо много хубаво и че ни дава пари за магистрали. Анличаните искат ползи и политики. Вместо това напоследък получават колективно безумие.
Първо колективно безумие безспорно е политиката на отворени врати.
Национализмите на Европа не са подиграни, както в България. Те са част от въпросите, както и част от отговорите. Никой не е луд да гледа как на Кале фалшиви бежанци чупят автобуси и тирове, за да влязат в Англия.
Проблемът дори не е политически, дори не е хуманен – бежанците са ясен икономически проблем – никой не иска още нахлебници на отънялата социална система.
ЕС е велика идея и заедно с това – безумие на границите.
ЕС е великолепно братство, в което никой не е задължен да приема налудностите на Меркеловата бюрокрация.
И Англия си отива – защото знае, че ако налудностите продължат от английското няма да остане много.
Кризата с бежанците накара много хора да разберат, че Брюксел кани на безплатен обяд в ЕС всички, но иска националните държави да плащат сметката. Това изясни картинката на прагматичния англичанин. Той не иска повече бежанци. Той иска граници. И не е потиснат като нас да говори за това политически коректно.
Второто колективно безумие на ЕС – този съюз се опита да смени приоритетите на националните държави, без тези приоритети да са националистически.
У нас това се усеща прекрасно – проблемите на гей-малцинствата, които са несъществени са пред проблемите на демографията и икономиката на пенсионирането.
Англия си тръгва, защото в много аспекти ЕС постави каруцата пред коня и любезно, по съветски обясни, че това е много важно. Но не е рационално.
Проблемите на демографията са също икономически проблеми и са приоритет на всеки мислещ човек. Но ЕС някак напълно безумно осигури удобството на кравите и кокошките, докато една част от хората просто обедняха или бяха изтрити от потреблението – вижте у нас по селата. А се решаваха проблеми на други – непознати и не-наши. Затова Англия си отива – тя търси ползите от един съюз, докато съюзът й предлага регулация в големината на презервативите.
Регулациите на ЕС са чиста диктатура на бюрократичните малцинства.
Те определят вече свободата на словото даже. Те кристализират в политиката на неправителствените организации, които като едновремешните първични партийни организации поглъщат огромен ресурс, за да се грижат за блатните костенурки, докато има други проблеми. Тази диктатура е част от безсмислието на Брюксел. В този смисъл Брюксел е Москва. Но е една много объркана Москва.
Няма да ви го кажат у нас, но Англия си отива и заради третото и непоследно, но тотално политическо безумие – ислямизацията.
Когато ви обещаваха съюз никой не ви каза, че този съюз няма да е християнски. Прогнозите на Фалачи за Еврабия обаче се сбъдват с ужасяващи темпове – а Англия иска да е християнска. С това тя е традиционна и успешна. С това тя е Англия.
И Англия, и англичаните задават логичния въпрос – защо да остана?
Докато у нас нелогичният въпрос се третира като реклама и пропаганда – защо съюзът трябва да е християнски.
Безумията рано или късно спират. У нас също ще спрат, но англичаните ще са първи в това, а ние ще сме последни.
Англия иска рационален съюз. Може да правите всичко в ЕС, но не може да заглушите рефлекса и разума на националните държави. Англия няма да напусне ЕС със затръшване и обида – тя иска да диктува националните си интереси. Което е кошмарът на лудата жена Меркел. Англия иска граници – докъде можете да диктувате на една Англия да не бъде Англия?
Докъдето тя каже.
И днес тя каза.
Не каза, че си отива. Каза просто – защо да оставам?
Свободата е достойнство. Свободата е въпрос.
У нас обаче няма кой да го зададе.
Източник: Лентата
