Всички сме чували наставленията и съветите на роднини,познати, баби и дядовци във връзка с доброто образование.
Изказвания като „без образование ще затънеш“, „учи докато е време, за да не метеш улиците един ден“ или „ ако не отидеш в университет, един ден ще работиш за съучениците си“ са често срещани и до болка познати.
Образованието отдавна е достъпно за всички, а в България и често никак не е скъпо. Вратите на знанието са отворени, въпросът е дали това знание е поднесено ефективно и дава ли реален резултат?
У нас ефективността на образованието от основно до висше определено не е обещаваща.
Не защото учебният материал е некачествен , а защото се преподава по грешен начин и често преподавателите използват остарели и неефективни методи. И въпреки,че неграмотността и апатията към ученето, расте, методите не се променят от години.
Връзката учител-ученик/професор-студент/ е отдавна изгубена и превърната в обикновена формалност, която се превръща в скучна рутина. Няма качествено общуване, обсъждане на идеи, зачитане на мнения и съпричастност.
Едните отиват да преподадат знанията си, единствено за да се отчетат и не ги е грижа кой какво е разбрал или не е, а другите имитират заинтересованост, която се свежда до оценките и направеното добро впечатление.
По този начин и двете страни играят театър…
Театър с трагични последици за родното образование, бъдещето на страната и идните поколения.
Разбира се, вина имат и така наречените управляващи, които с всяка следваща година градят планове, изсипват безброй обещания и играят ролите си както до сега. Управляват ли, управляват… нарастването на личните си финанси.
А духовната просвета и любовта към учението и знанието? Те по-скоро си остават една красива приказка, която вече почти никой не иска да чете. Защото българина не желае да се обременява с вътрешни противоречия, мисли за бъдещето и тревоги за залязващото слънце на българската просвета.
Той е доволен,че изиграва своята част от театъра в образователната система, която си остава все така неефективна. Но добрата новина е,че въпреки всичко това, се намират ученолюбиви и мислещи ентусиасти, които не губят вяра и мотивация да се образоват реално и са се заели с не леката задача да го направят сами. Да получат знанията, които им се полагат като се абстрахират от системата.
