Мислех, че тежките дни са вече зад гърба ми, но се оказа, че дълбоко греша.

Преди няколко години първият ми съпруг ме заряза през зимата с две малки деца. Аз съм градско момиче и ако не бяха родителите ми, надали бих се справила с толкова голяма отговорност.

Оставих децата на грижите на мама, а аз продължих висшето си образование, което временно бях прекратила, заради бременността си. И именно в университета срещнах мъжа, по когото хлътнах до уши. Горчивият опит, който имах, ме накара да бъда предпазлива, затова не бързах да се обвързвам сериозно с Милен.

И двамата бяхме бедни, без нито един заделен лев настрани. Може би връзката ни щеше да остане мимолетна тръпка, ако отново не забременях. Когато Милен разбра, че ще става татко, той ми направи предложение за брак. Нямах друг избор и приех.

Вдигнахме скромна сватба в малък ресторант. Няколко месеца по-късно, родих дъщеря ни Елеонора. Със съпруга ми живеехме в апартамента на родителите ми, но след като родих, проблемите започнаха.

Жилището внезапно стана малко за толкова много хора под един покрив, а нестихващият плач на бебето, караше баща ми да се побърква от нерви.

Свекърите ми също нямаха възможност да ни приемат в дома си, затова с мъжа ми се принудихме да се преместим на село, в старата къща на баба му. Бяха трудни времена. Колкото и да се стараех, не можех да се адаптирам към този начин на живот. На всичкото отгоре се оказа, че отново съм бременна. Изнервени от мизерията и беднотията, с Милен не спирахме да се караме.

Бяхме на ръба на оцеляването и единственият вариант да не затънем напълно беше, съпругът ми да започне работа в чужбина. На раздяла си обещахме, че щом събере достатъчно пари, той ще се върне при нас и ще се преместим отново в града. Щастлива от споразумението, изпратих Милен в чужбина.

Времето минаваше, а съпругът ми не се завръщаше. Няколко години по-късно разбрах, че си е намерил любовница и е решил да остане при нея. Докато мъжът ми си живееше живота в чужбина, аз се измъчвах сама с децата. Нямах друг избор освен да се върна при родителите си и да се опитам да си намеря работа.

Въпреки че съм висшист, не успях да си намеря работа по специалността и се принудих да работя като касиерка в голяма търговска верига. И неизбежното се случи – влюбих се в клиент. Трудно ми беше без мъж и може би затова отново подарих сърцето си на недостоен човек.

Един ден любовникът ми дойде със странно предложение. Имаше идея как да забогатем бързо, без да се пребиваме от работа. Любимият ми беше решил да ограбим касата на магазина и след това да избягаме в чужбина.

Като касиерка имах достъп до касите и след кратък размисъл приех предложението му. Още на другата вечер обрах целия оборот на магазина и дадох парите на любовника си. Имахме уговорка да се чакаме на гарата, но след като няколко часа начаках напразно, разбрах, че ме е измамил и е избягал с всички пари.

Никога повече не го видях. Като майка на малки деца, съдът ме пощади и ми даде условна присъда. Два месеца след делото родих от любовника си. Родителите ми не можаха да понесат срама и ме изхвърлиха на улицата заедно с децата.

Сега живея отново в старата къща на Милен и всеки ден се боря да оцелеем. Съсипах си живота с мъжете и подлите им лъжи.

Източник: lichna-drama.com