Това е история за един истински войник, който до последно спазва заповедите и по никакъв начин не иска да се поддава на вражески провокации и инсинуации.
Героят, с който ще Ви запознаем, е Хиро Онода – японският лейтенант, който разбира за края на Втората световна война едва през 1974 г. Почти 30 години той се крие в горите, пие вода от природата и яде банани и месо от диви крави. Истински мъж на честта, който пропилява 3 десетилетия от живота си в името на идеали и заповеди, които отдавна не са в сила.
Ето и как започва всичко. Онода е роден на 19 март 1922 г. в Кайнан, префектура Вакаяма и е от древно самурайско потекло. Баща му е сержант в 4-та кавалерийска бригада до 1943 г., когато е убит в Китай. На 18 години Хиро е повикан на военна служба. През 1944 г. се записва в училището на Императорската японска армия, където изучава партизански тактики и разузнавателно дело. Изпратен е на остров Лубанг, Филипините със следната заповед: „Абсолютно ви е забранено да загинете от собствената си ръка. Може да отнеме три години, може да отнеме пет, но каквото и да се случи, ние ще се върнем за вас“. Наредено му е също така да прави всичко по силите си за да възпрепятства вражеските нападения на острова, в това число да разруши самолетната писта и кея на пристанището.
Когато стъпва на Лубанг, Онода се присъединява към група японски войници, които са били там отпреди. Американците успяват да превземат острова, когато пристигат на 28 февруари 1945 г. Малко след това всички, освен Хиро и трима други войници, са убити или се предават. Нашият герой междувременно е повишен в лейтенант и нарежда на колегите си да се скрият из хълмовете.
Четиримата научават за капитулацията на Япония през октомври 1945 г., когато намират брошура с надпис „Войната свърши на 15 август. Слезте от планините.“ Обучени да не вярват на вражески провокации, те приемат прочетеното като дело на съюзническата пропаганда.
Светът научава за съдбата на четиримата през 1950 г., когато един от тях решава да излезе от гората и да се върне в Япония. След това властите неколкократно предприемат акции с пускане на листовки от самолет над острова, за да съобщят на Онода, че войната отдавна е приключила, но той така и не вярва и продължава с другарите си да пази военните съоръжения, а понякога и да се бие с филипински войници.
При престрелка с местни рибари през 1953 г. единият от триото е ранен в крака, след което Онода го лекува и закрепя. На 7 май 1954 г. същият войник е застрелян от хайка, издирваща групичката.
През годините издирвачите продължават нарочно да пускат над джунглата листовки и вестници с новини от родината му, но Онода продължава да ги мисли за дело на пропагандата. Честите полети на американски самолети в дългите години на войната във Виетнам съвсем го убеждават, че битката продължава.
Последният партньор на Хироо е застрелян от полицията на 19 октомври 1972 г., когато двамата, като част от партизанските си действия, подпалват ориз, събран от фермери. Онода остава сам.
На 20 февруари 1974 г. японецът среща своя сънародник Норио Сузуки – студент-пътешественик, който е на проучвателна експедиция в джунглата на Лубанг именно в търсене на Онода. След четири дни лутане Сузуки попада на лейтенанта и двамата стават приятели. Хиро обаче отказва да се върне, казвайки, че все още чака заповеди от висшестоящ офицер. Сузуки се завръща в Япония със снимки на двамата, като доказателство за срещата им, а правителството открива командира на Онода, майор Йошими Танигучи, който по това време е продавач на книги. Той заминава за Лубанг, където на 9 март 1974 г. се среща с Онода и изпълнява обещанието си, което прави през 1944 г.: „Каквото и да стане, ще се върнем за теб“. След това му дава заповед за предаване. Така в горещото утро на 10 март нашият герой влиза в полицейското управление облечен в избеляла униформа на императорската армия. Покланяйки се церемониално на удивения полицай, той внимателно оставя старата си пушка: „Аз съм младши лейтенант Хиро Онода. Подчинявам се на заповедта на моя командир да се предам“. В него е и кама, дадена от майката на войника, за да се самоубие, ако бъде заловен.
Втората световна война приключва за Хиро 29 години след фактическия й край. Запитан по-късно от журналисти какво си е мислил през тези 3 десетилетия в джунглата, Онода отговаря кратко: „Как да изпълня заповедите.“
Въпреки, че е убивал хора и е участвал в престрелки с полицията, обстоятелството, че все още е вярвал, че войната продължава, е взето предвид и японецът е помилван от филипинския диктатор Фердинанд Маркос.
Връща се в родината си и издава автобиография за живота си като партизанин във война, която е била свършила отдавна. Японското правителство му предлага голяма сума пари като неизплатена надница, но той отказва. След като най-накрая е склонен да приеме парите, той ги дарява на храма Ясукуни.
Ветеранът заварва родината си много променена и трудно се адаптира към новите условия. През 1975 г. емигрира в Бразилия, където си купува ранчо. По примера на по-големия си брат започва да отглежда говеда в южноамериканската страна. Година по-късно се жени и става централна фигура в японското общество в Теренус, Мато Гросо до Сул, Бразилия. По време на престоя си там Онода научава за японски тийнейджър, който убил родителите си през 1980 г. Историята го разтърсва емоционално и той се връща в Япония през 1984-а, за да основе младежки образователен кампус.
През 1996 г. азиатецът посещава отново остров Лубанг и дарява 10 000 долара на местното училище. След това прекарва по три месеца в Бразилия всяка година. Удостоен е с медала за заслуги Сантос-Думонт от бразилските военновъздушни сили на 6 декември 2004 г. На 21 февруари 2010 г. е удостоен с титлата „Почетен гражданин на Мато Гросо до Сул“. Междувременно, жена му Мачие Онода, влиза в политиката и става глава на консервативната Японска женска асоциация през 2006 г.
Хиро умира на 16 януари 2014 г. в Токио след усложнения от пневмония, на 91 години.
Източник: debati.bg
