Средната заплата в на депутатите се вдига със 141 лв. Това показват изчисленията на „24 часа“ въз основа на данните на НСИ.лв., а до момента е била 3102 лв.
Според разпространените в петък от статистиката данни за заплатите през третото тримесечие на 2017 г. средната работна заплата в България, на чиято основа се определят и депутатските възнаграждения, както и тези на висшия ешелон на властта, намалява с 0,3% спрямо средната заплата през второто тримесечие и става 1037 лв.
Но според правилника на парламента при изчисляване на депутатските заплати за основа се взема не цялото тримесечие, а само последният месец от него, в случая септември. При това се вземат не заплатите изобщо, а само тези в публичния сектор.
Точно през септември обаче средната заплата в публичния сектор е била 1081 лева, докато през юли е била 1076 лв., а през август пада даже до 992 лв. Освен това средната заплата през септември 2017 г. в частния сектор е била 1059 лв., т.е. с 22 лв. по-ниска, отколкото плащаните от държавата заплати. Така депутатската заплата става 3243 лв., но това е само основата. Народните представители получават и по 1% върху основната заплата за всяка година прослужено време. Например при 30 години трудов стаж възнаграждението минава 4000 лв. месечно.
Депутатите получават и по 10% за участие в комисия, както и още две трети за наемане на сътрудници и други разходи. При участие в две комисии, както е при почти всички депутати, заплатата се вдига автоматично с още около 1000 лв.
Председателят на парламента взема с две трети от основната депутатска заплата отгоре, т.е. Димитър Главчев би трябвало да се разписва срещу минимум 4324 лв., без да броим добавката за трудов стаж.
Най-голямата заплата сред управленците взема президентът. Заплатата на Румен Радев се получава, като се удвои депутатската. Така заплатата на президента става 6486 лв.
Той обаче взема и по 1,6% за всяка година трудов стаж, което при неговите 35 прослужени години прави 56% отгоре. Така реално Румен Радев се разписва срещу 10 118 лв. всеки месец. Когато встъпи в длъжност в началото на годината, заплатата му беше 9285 лв., или за 9 месеца е пораснала с почти 1000 лв., което е завиден ръст от 8,9%.
Премиерът и министрите минават далеч по-скромно, но и при тях се получават рекорди.
Бойко Борисов например получава с 55% по-висока заплата от основната депутатска, върху която му се начислява по 1% за всяка прослужена година. Т.е. без т.нар. клас основната му заплата сега става 5026 лв., или за първи път минава 5000 лв. месечно.
Със сигурност Борисов има над 30 години трудов стаж, за всяка прослужена година добавката е 1% и така заплатата му става над 6530 лв.
Министрите получават по 30% над основната депутатска заплата.
В държавата обаче има редица институции, които по законов път са си направили заплатите още по-високи от тези на министрите и на премиера
Например според Закона за енергетиката заплатата на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране е 93% от три средни месечни възнаграждения, но в енергийния сектор.
Членовете на същата комисия взимат по 85% от три заплати в енергетиката.
А според разпространените от НСИ данни средната заплата в енергетиката е доста над средната работна заплата – 1718 лв. С други думи председателят на КЕВР Иван Иванов се разписва срещу 6390 лв., без да броим класа, а членовете на същата комисия – срещу 5841 лв.
Енергетиката обаче от близо 2 години насам отстъпва по заплати от бранша на информационните технологии. Според НСИ през третото тримесечие на 2017 г. в този сектор средната работна заплата е стигнала рекордните 2346 лв. В този бранш обаче статистиката включва всички създатели и разпространители на информация и информационни продукти, включително медиите, както и работещите в сферата на далекосъобщенията. Тоест е много вероятно в ИТ бранша средната заплата да е още по-висока.
На трето място по заплати е сферата на финансовите и застрахователнидейности, където средната заплата през третото тримесечие е 1718 лв. И при финансистите, и при енергетиците обаче средната заплата намалява леко в сравнение с второто тримесечие, макар че на годишна база има увеличение.
На другия полюс по заплати традиционно са работещите в хотелите и ресторантите, както и строителите. В туристическите дейности средната заплата през третото тримесечие е била 631 лв. Тя също намалява в сравнение с предните три месеца, въпреки че месеците между юли и септември са най-активният сезон за туризъм.
Строителите са вземали средно по 814 лв. на месец при 796 лв. през предното тримесечие.
Другите сфери на дейност с най-ниски заплати са културата, административните дейности, държавната администрация и образованието.
Сравнително ниски заплати получават и работещите в сферата на търговията с имоти – 991 лв., при 1042 лв. през второто тримесечие. В предните години обаче занимаващите се с имоти са получавали още по-ниски заплати.
В обществения сектор заплатите традиционно са по-високи от тези в частния. Прави впечатление обаче, че тази разлика постепенно се заличава
Миналата година например средната заплата на разчитащите на бюджета е била 973 лв. срещу 931 лв. в частния сектор. През тази година маржът постепенно се стопява и сега в обществения сектор средната заплата е 1050 лв., а в частния – 1033 лв.
Заетите лица в България в края на третото тримесечие са намалели с 1,3% в сравнение със заетите към края на юни 2017 г. Това намаление идва най-вече от хотелиерството и ресторантьорството, където наетите са със 17,7% по-малко, най-вероятно заради приключването на активния летен сезон. На годишна база няма никакво изменение.
Глад за работни места! Най-много предлагат в Смолян – 1049 лв.
Свободните работни места в цялата страна в момента са 13 205, като средната брутна заплата за тях е 669 лв. Това е 65% от средната за България, която към юни 2017 г. е 1027 лв.
Това показват данни на Агенцията по заетостта към 9 ноември тази година, анализирани от Института за пазарна икономика.
Интересно е, че най-високата средна брутна работна заплата за свободните места е не в София, а в Смолян. Там тя възлиза на 1049 лв., като най-търсените позиции са монтажници на метални изделия и заварчици. Столицата се нарежда на второ място с 815 лв. средно възнаграждение. Най-ниската предлагана заплата е в Ямбол – 515 лв.
София продължава да е областта, концентрираща огромна част от свободните работни места както по принцип (26,5%), така и по отношение на обявите, предлагащи високо възнаграждение. Тук са едва 18% от работните места за минимално заплащане и 51% от предлагащите над 1000 лв.
Делът на свободните работни места, които предлагат минимално възнаграждение, е относително висок – 29,3%. Ако те се отнесат не към границата от 460 лв., а към очакваната от началото на следващата година от 510 лв., пунктовете се покачват още до 42%.
В цели 7 общини средното предлагано възнаграждение се равнява на минималната заплата в момента, а в още 17 общини то е по-ниско от очакваните 510 лв. от 1 януари 2018 г.
Анализът е направен на базата само на обяви, които съдържат информация за предлаганото възнаграждение и продължителността на работното време. Прави впечатление, че тези обяви са изключително малко в много от по-бедните райони в страната.
