Заплатите на депутатите се увеличават

[elfsight_social_share_buttons id="1"]

Базовата е над 3500 лева, но е под рекорда от февруари 2018 г.

Заплатата на депутатите скача с минимум 90 лева от ноември.

В понеделник НСИ оповести средните заплати в страната за третото тримесечие и според съобщението заплащането в обществения сектор за последния месец от периода е вече 1173 лв. вместо досегашните 1143 лв.

Депутатската заплата е три пъти средната, т.е. за ноември народните представители ще получат 3519 лв., което е с 90 лв. повече от сегашното им базово възнаграждение.

Това е все още под рекорда, постигнат през февруари т.г., когато депутатската заплата достигна 3540 лв.

3 519 лв. е обаче минималната депутатска заплата. За участие в комисия те взимат 10% отгоре, а няма нито един народен представител, който да не е член на по две. За всяка година трудов стаж те взимат и по 1,6%, т.е. най-възрастните ще се разписват за по над 5000 лв. Постовете в НС носят още проценти.

Плюс това депутатите вземат и по две трети от заплатата си допълнително под формата на разходи за наемане на сътрудници и други, за отчитането на които няма кой знае какъв строг контрол.

Най-високата заплата в държавата обаче е на президента. Той получава офицално минимум две депутатски заплати, т.е. от декември Румен Радев ще се разписва срещу 7038 лв. Той също получава по 1,6% отгоре за всяка прослужена година, което за неговия стаж прави около 60% отгоре или чистото му възнаграждение отново минава 11 хил. лв.

Премиерът и председателят на парламента са малко по-назад от държавния глава – вземат само 50% повече от депутат. Така месечната заплата на Бойко Борисов става 5278 лв., т.е. нараства със 135 лв. в сравнение със сегашната. Това е обаче без добавката за трудов стаж, която също е по 1,6%. При трудовия стаж на Борисов премиерската му заплата става над 7000 лв.

Министрите получават по 30% над основната депутатска заплата, т.е. 4574 лв. от ноември.

За първи път от доста време насам заплатите на останалите най-висши държавни чиновници леко спадат, тъй като в повечето случаи те се определят в зависимост от заплатите в съответния сектор, а в повечето браншове има лек спад на средните. (Виж таблицата.)

Например заплатите на председателя и членовете на КЕВР зависят от средното заплащане в енергетиката. Шефът на регулатора получава 93% от три средни заплати в енергетиката, но точно за третото тримесечие тези заплати намаляват от 1821 лв. на 1804 лв., което автоматично намалява и заплащането в КЕВР.

Средното заплащане в България намалява с 0,7% от лятото насам

Средната заплата в България през третото тримесечие пада с 0,7% в сравнение с второто тримесечие, съобщи НСИ. Тя достига 1117 лв.

Спадът на заплатите е най-голям във финансовите и застрахователни дейности – с 5,6% в сравнение с предното тримесечие, но самите заплати на финансистите и застрахователи са сравнително високи – 1815 лв. сега и 1922 лв. през месеците от април до юни.

В хотелиерството например средната заплата се вдига, но продължава да е сред най-ниските. В началото на годината тя е била 631 лв., през второто тримесечие е 697 лв., а сега е вече 707 лв.

В образованието за първи път от доста време насам има лек спад на средната заплата от 2,5% в сравнение с предното тримесечие. средната заплата в тази сфера обаче в момента е по-висока отколкото в началото на година – 1073 лв. срещу 974 лв. през първото тримесечие на 2018 г.

Най-високи продължават да бъдат заплатите в сферата на ИТ, далекосъобщенията и създаването на информационни продукти. там средната заплата е 2661 лв., само с две лева по-ниска от предното тримесечие. От началото на годината тя е нараснала с над 300 лв. месечно. На второ място но с далеч по-ниски заплати са финасистите и застрахователите.

[elfsight_social_share_buttons id="1"]