Писмата на недоволни пациенти от лечението и лошото отношение в русенската болница продължават.
От редакцията на Dunavmost искаме да заявим съвсем отговорно, че нямаме кампания срещу лечебното заведение. Може би е време някой да се замисли, че нещо не е както трябва и хората няма да недоволстват без причина.
Ние имаме единствено и само за цел да дадем трибуна на всеки, който иска да даде гласност на своята болка.
Сега ви представяме поредното писмо на една майка от Русе, която е загубила бебето си в русенската болница:
Здравейте!
Казвам се Албена Георгиева Павлова, на 31 г. от гр. Русе
Във връзка с нашумелия напоследък случай на Стефи от Русе, реших и аз да споделя моята лична история и горчив опит с безхаберието на русенските лекари.
През месец март 2016 г. разбрах, че съм бременна за втори път. Бях бременна само 5 месеца – загубих бебето си заради т. нар. „лекари” в нашия град.
Бях чувала много и различни истории за това как от лекари са се превърнали в касапи и бизнесмени, но това, което преживях, ме накара наистина да го осъзная. Това е най-кошмарният период от живота ми и абсолютно не приемам тезата, че „така е трябвало да стане”, както неясно защо, се опитваха да ме успокоят тези лекари, защото за тази загуба аз обвинявам именно тяхното безхаберие.
Избрах за свой наблюдаващ гинеколог Д-р Теодора Константинова-Гайдова. Изборът ми беше продиктуван от това, че с Д-р Константинова се познаваме лично, тъй като сме работили заедно и смятах, че това би било фактор да ми бъде обърнато внимане. Искам дебело да подчертая – не по-специално, а просто НЕОБХОДИМОТО внимание.
Уви, очевидно сгреших и винаги дълбоко ще съжалявам за това, че се предоверих. От самото начало на бременността имах леко прокървяване, което с напредване на времето зачестяваше. Винаги и при всяко посещение споделях това си притеснение с Д-р Константинова, но тя твърдеше, че няма нищо притеснително, че всичко е наред и няма с какво да го обясни. През месец май бях регистрирана и ми бяха направени изследваниия, чиито резултат показа високи левкоцити. По същото време детето ми преболедува варицела. Бях много притеснена от това и изрично неколкократно питах: не трябва ли да бъдат направени допълнителни изследвания. Бях успокоена с това, че съм минала 12-та г.с. и щом съм преболедувала варицелата като дете, няма от какво да се притеснявам.
Последните ми две консултации бяха по-рано от уговореното заради засилващото се и зачестяващо прокървяване, за което отново по нейните думи, нямаше обяснение и причина, а за мен просто не беше потърсена такава.
На 27.06.2016 г. ме приеха в АГ – Русе с обилно кървене и диагноза – отлепена плацента, а на 06.07.2016 г. беше предизвикано раждане, тъй като околоплодният мехур се спука и изтече амниотична течност. Когато бях изписана, отидох да потърся обяснение от Д-р Константинова и да поискам амбулаторните си листи. Установих, че само на последният такъв е отбелязано, че съм имала прокървяване. А на въпросите ми относно причините за случилото се ми беше отговорено, че така е трябвало да се случи.
Беше ми споменато за варицелата на детето, а когато попитах защо не сме направили допълнителни изследвания, ако е имало и най-малка вероятност за проблем, докторката ми отговори, цитирам: „Не съм длъжна”.
Не мога да си обясня… Кой за какво е длъжен тогава?…
Ние пациенти ли сме или трябва да се образоваме като лекари, за да можем да си помогнем? За какво са те в такъв случай? Защо са положили Хипократовата клетва?
Никой за нищо не го е грижа. Лекарите са превърнали професията си в бизнес. Не мога да твърдя кой колко е компетентен, защото аз самата не съм такава, за да давам оценка, но категорично смятам, че те, лекарите не си вършат работата, дали защото не могат или просто защото не искат… Ако пациентът няма проблем и всичко е нормално е добре, но ако има някакво усложнение или потенциален проблем/опасност, те не си правят труда да го диагностицират правилно, за да могат да го лекуват.
За загубата, която преживяхме аз и моето семейство, за ада, през който преминахме, смятам, че отговорност носи Д-р Константинова заради безхаберието и лекарската небрежност, с която се отнесе към моето състояние като пациент, заради това, че не обърна внимание на моите оплаквания, не потърси причината и не взе никакви мерки.
Относно лекарите в АГ – отделението бих споделила мнението си, че не лекуват адекватно, че нищо хуманно и човешко не е останало у тях.
Д-р Хубчев ме прегледа в деня, след като бях приета в болницата, а назначи изследване на цервикален секрет едва, когато водите ми изтекоха. Резултатът от изследването излезе няколко дни след изписването ми. Лекуват, без да знаят какво, но пък нали си взимат парите за клиничната пътека… Когато неприятният за всички момент дойде, отношението беше просто абсурдно и нечовешко грубо.
Д-р Узунова беше на смяна когато трябваше да родя и трябваше да бъде привиквана, за да дойде да си свърши работата, а аз с ушите си я чух да казва: „Ами да падне на леглото бе, какво толкова…” Просто нямам думи… нечовешко и грубо отношение.
Същата Д-р Узунова не е назначила инжекцията анти Д гама глобулин, която се поставя на родилка с отрицателен резус фактор, за да няма проблем при следваща бременност. Мога само да се моля да имам късмет, за да не преминавам през този кошмар отново.
В рамките на месец след изписването ми ходих на преглед два пъти в АГ – отделението. Единият преглед беше направен от млада докторка, чието име така и не разбрах тогава, но след кратко проучване научих, че вероятно е дъщерята на Д-р Тончева. Тя трябва да е разбрала за какво съм там, след каква манипулация, още повече, след като лично й обясних и тя сама прочете епикризата. На въпросния преглед ми беше казано, че трябва да имам полов контакт с партньора си, за да си предаваме бактерията /ако има такава/ и така да се лекуваме въпреки написаното и на епикризата – без полов контакт – 1 месец. С усмивка на лицето ми заяви, че болките може да се дължат на овулация и може да забременея /по-малко от месец след аборта/, когато всички специалисти съветват да не се правят опити поне 6 месеца….
Не мога по никакъв начин да проумея как е възможно толкова не само некомпететни, а направо некадърни хора да наричат себе си лекари, да бъдат оставяни да работят самостоятелно, без надзор, с хора – пациенти, които отиват там, очаквайки да бъдат лекувани…
Моля се никога повече да не ми се налага да бъда лекувана от тези т.нар. лекари, защото доброволно със сигурност няма да отида.
Здравеопазването в нашата страна като цяло е под всякаква критика, но в частност в Русе си е пълна пародия – та тези хора ни морят повече, отколкото ни лекуват.
Източник: dunavmost.bg
