На 23 юли т.г. се навършиха 35 години от погребението на дъщерята на Тодор Живков Людмила. Тя е открита мъртва във ваната на правителствената вила в Бояна на 20 юли 1981 г. Смъртта й официално е огласена на 21 юли. До днес няма категорично становище за причините, довели до внезапния край на Людмила Живкова. В смъртния акт пише, че е починала от мозъчен кръвоизлив и дъщерята Жени е категорична, че за нея това е довело до внезапния край на майка й, пише vsekiden.com

35 години след смъртта на Людмила Живкова само децата й идват на гроба и полагат свежи цветя, показа репортерска проверка на „Всеки ден“. Явно само най-близките са посетили мястото с трите мраморни плочи на Централните софийски гробища в събота, 23 юли. В мраморната ваза отдясно на портрета на Людмила Живкова са поставени два красиви букета със свежи цветя. Но те са прекалено скромни за огромния размах и значение приживе на дейността от дъщерята на първия човек в държавата.

Гробът показва, че тук не е имало официални лица, каквито най-малко би трябвало да са представителите на БСП или поне на БСП-София. По нейно време комунистическата партия, чийто наследник е БСП, е единствената в България и по конституция има ръководна роля във всички сфери на живота. Никой обаче от днешните й привърженици и лидери не се е сетил да сложи цвете на гроба на Людмила Живкова. Не може да се отрече, че БСП не бяха забравили Вапцаров на същата дата – 23 юли, като ден по-рано поднесоха венец на Гарнизонното стрелбище, където е разстрелян най-вероятно с одобрението на Георги Димитров.

Гробът на Людмила Живкова на Централните гробища в София е добре поддържан и това личи не само от чистотата на белия мрамор, а и от красивия венец от чемшир, който го обгражда и който явно редовно се подрязва. Доста по-невзрачно изглежда общият паметник на родителите й. Вдясно от Людмила се намира гробът на майка й Мара Малеева, която умира от рак на стомаха на 23 октомври 1971 г. Точно под черната паметна плоча с нейния бюст расте здравец. Отдясно на Мара Малеева е погребан Тодор Живков. Паметната плоча за него е обща с тази на жена му, а изваяният му образ е поставен по-ниско от главата на Мара Малеева и още по-ниско от бюста на Людмила.

Никакво цвете няма до паметната плоча, където самотно стърчи само едно отрязано пластмасово шише от минерална вода, в което по българска традиция роднините слагат цветя. Но шишето на Живков е съвсем празно, а образът му от камъка гледа много тъжно и отчаяно. Приживе той трудно понася смъртта на жена си, а още по-трудно се разделя с дъщеря си. Явно у него винаги е имало съмнение за нейната смърт, след като прави признанието: „Трудно ми е да го изрека, но не мога да кажа дали кончината й е била естествен резултат от изчерпване на жизнените й сили, или е имало и някакво външно вмешателство. Възможно е и аз да не зная всичко докрай“.