Генерал Колев е сред бележитите личности, които бесарабските българи дават на старото отечество. Роден е през 1863 г. в с. Бановка, на 25 км източно от средището на българите в Бесарабия – Болград.

Завършва прочутата Болградска гимназия. Избухва Сръбско-българската война и Иван се записва като доброволец в Ученическия легион. През януари 1886 г. постъпва във Военното училище – завършва го с отличие и началниците му предлагат престижно разпределение в артилерията. Но той отсича: „Ако не бъда зачислен в конницата, хич и няма да служа – ще се уволня.“ Така поручик Колев е изпратен в Трети конен полк. На 29 години успешно полага изпитите във Военната академия в Торино (Италия), която е сред най-престижните в Европа. Там се подготвяли генералщабни офицери с перспектива за висока кариера и годишно приемали само по 45 души.

Иван Колев е сред десетте български генерали, които са завършили торинската Военна академия. След дипломирането си веднага е назначен за старши адютант на Софийската пехотна дивизия. От май 1902 до ноември 1912 г. кариерата му е свързана с Лейбгвардейския конен полк – той на два пъти го оглавява.

Пълководческата звезда на генерал Иван Колев изгрява през 1916 г. През май на него е поверена Първа конна дивизия в състава на Трета армия. Едновременно с това го назначават и за инспектор на цялата българска конница. Командир с перфектни познания върху тактиката на съвременната война, Колев настоява към кавалерията да бъдат включени колоездачни роти, а към всеки конен полк да се сформира по един картечен взвод, увеличава броя на оръдията, допълва дивизията с помощни пехотни части и така подобрява нейната огнева мощ.

На 2 септември 1916 г. Трета българска армия настъпва в Добруджа, която вече три години е владение на Румъния. Генералът убеждава висшето командване, че със своята маневреност и възможност за внезапни атаки конницата може да има решаваща роля в сраженията из добружданските полета – припомня историкът Радослав Симеонов от музея в Добрич. В същия ден само за три часа дивизията на Иван Колев освобождава Курт бунар (днес – град Тервел). Началникът на армията му разпорежда да се укрепи там и да пази фланга на българските части, които настъпват към Тутракан. Само след един ден ген. Колев ще предприеме атака, която не му е разпоредена отгоре. Той получава донесение, че румънска бригада настъпва в помощ на обсадените в Тутракан, но походният строй е разтеглен на няколко километра – противниковият авангард е при село Кочмар, докато основните сили, над 4000 пехотинци, са при село Карапелит. Генералът решава да се възползва от ситуацията и разпорежда атака в двете посоки, като лично повежда една от частите.

Яхнал своя жребец Пирин, Иван Колев за пореден път се проявява като истински командир, който е безпощаден към себе си и споделя несгодите на боя заедно с подчинените си. По-късно майор П. Пеев ще го нарече „режисьор, който ръководи… кървав театър“.

Йордан Йовков като военен кореспондент също описва сражението при Кочмар – Карапелит в разказа си „Триумф“: „Конната дивизия настъпваше. Както древните армии имаха след себе си тежковъоръжени хоплити, така и тя имаше своя стабилен център: това бяха спешените ескадрони, картечните взводове, колоездачните роти, конните батареи и малки пехотни отделения. Боят се започна от тях – стремителна атака, в която се чувствуваше вещината на стари майстори… Румънските линии не удържаха… Авангардът беше отрязан… Генералът и офицерите, които го придружават, препускат нататък по фронта… от всички части и полкове се подема… бурно, възторжено и стихийно ура.“

Нашата кавалерия буквално помита румънската войска

загиват 600 души, над 1000 души попадат в български плен, а останалите бягат. Ефектът е толкова силен, че още същата нощ румънските части изоставят Добрич и на следващата сутрин там влизат български войски.

Междувременно разузнаването донася, че настъпва руска дивизия с 30 казашки ескадрона – два пъти по-многочислена от българската кавалерия. Изключително сложен психологически момент – за първи път българите ще се изправят срещу довчерашните си освободители. Нашето командване е разтревожено, че някои от войниците ще откажат да се бият. Но първа опровергава тези опасения конницата на ген. Колев, който окуражава подчинените си: „Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним като всеки враг, който пречи на обединението на България!“

На 5 септември кавалерията обръща в бяг прочутите казашки ескад­рони и заема стратегическото шосе Добрич – Силистра. Два дни по-късно генерал Колев насочва своята дивизия към Доб­рич, където българските части изнемогват под силния противников напор. С изненадващ маньовър в десния фланг на противника при село Смолница конницата постига решителния обрат – противникът бяга панически. Добрич е спасен. Пленени казаци разказвали, че българите се хвърляли върху тях като кучета и 10 души атакували по 40 руснаци. „Добруджа нему наполовин дължи свободата си“, казва за Иван Колев командващият Трета армия генерал Стефан Тошев.

След превземането на укрепената Тутраканска позиция генерал Колев получава нареждане да охранява десния фланг на Трета армия. На 21 септември при село Мустафа Ачи срещу конната дивизия се съсредоточава многочислена румънска част. Пехотата започва да изнемогва в окопите – в един момент и боеприпасите свършват. Но генералът не бърза да вкара в бой ескадроните, които крие зад селото. Като опи­тен ловец той изчаква жертвата да се приближи на нужното разстояние – дава заповед за кавалерийската атака едва когато румънците стигат на 300 крачки пред българските позиции. Противникът отново бяга, оставяйки на бойното поле много жертви.

Тази битка се превръща в класически пример как конницата може да победи превъзхождащата я по численост пехота.

Това оценява и фелдмаршал Аугуст фон Макензен, който командва съюзните германско-български части в Добруджа и също е кавалерист. При награждаването на генерал Колев с Железен кръст II степен той му казва: „…досега се беше наложило убеждението, че атаката на конницата срещу пехотата е невъзможна. Вие с няколко действия го опровергахте. Много висши кавалерийски началници ви завиждат и не мога да ги убедя… че това, което вие направихте, е истина!“

Конната дивизия на Иван Колев участва и при освобождаването на стария български град Кюстенджа в Северна Добруджа. На 23 октомври при село Кара Мурад генералът извършва изкусна маневра с конницата, успява да обкръжи и да плени цялата руска 265-а Оренбургска дивизия заедно с бойното ѝ знаме.

Неговият земляк генерал Георги Тодоров му изпраща възторжена телеграма: „Душата ми е препълнена от радост, че нашата конница със своите смели и отлични действия стъпи на онова стъпало на слава, към което се стремеше, обаче нямаше достоен водач. Във вашето лице тя получи тоя водач и оправда вашата вяра и обич към нея.“

Бойният път на генерал Колев завършва с превземането на Мачин и Тулча през януари 1917 г. Не след дълго разклатеното му здраве го принуждава да напусне армията – отива на лечение във Виена и умира на върха на своята слава в един от тамошните санаториуми на 29 юли. Ден по-рано цар Фердинанд го произвежда в генерал-лейтенант за „особени заслуги през войната в Добруджа“. Австрийците го изпращат с военни почести, а България го оплак­ва 10 дни.

1916 г., южно от с. Исварен, Ксантийско. Ген. Колев (третият от дясно на ляво) с жребеца си Пирин под моста на местната река.

Напорист и талантлив командир

По време на Балканската и на Междусъюзническата война полковник Иван Колев е началник-щаб на няколко формирования. Длъжността му не е предполагала да участва в сраженията, но той не се възползва от тази възможност.

През Междусъюзническата участва в боя при Гюешево, в който води авангарда на Пета армия, а с риск да бъде пленен командва нашите части при Босилеград и успява да отблъсне сръбското настъпление.

При включването на България в Първата световна война укрепва беломорската брегова граница и на 22 януари 1916 г. отблъсква англо-френския десант при Порто Лагос. Няколко месеца преди това е произведен в генерал-майор.

Възхвала и забрава

В Софийските гробища е паметната плоча на генерал-лейтенант Иван Колев, началник на Първа конна дивизия, в наши дни. 

Иван Колев е един от най-възпяваните български военачалници в родната литература. Йордан Йовков му посвещава два разказа, а победите на предвожданата от генерала кавалерия го вдъхновяват и за „Белият ескадрон“. Любомир Бобевски пише баладата „Конникът генерал“ и одата „Генерал Колеву“, а народният поет Иван Вазов го обезсмъртява в стихотворението „Конницата на генерал Колева“.